Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Късмет — пожела й Троун.

— Благодаря.

Тя пренастрои зрението си изцяло към спектъра на маната. Заклинанието беше точно каквото им го описа — мехур, изпъкнал метър и половина от вратата и обхванал точно четирите й ъгъла. Имаше мек оранжев оттенък, защото поддържащата го статична мана не притежаваше рязката яркост на фокусираната. А вътре пулсираше в синьо заклинанието капан, студено и смъртоносно.

Тя протегна ръце към мехура и натисна съвсем леко. Повърхността поддаваше като пълен с вода мях. Значи и мъничка грешка нямаше да е фатална. Явно никой не бе подновявал заклинанието много отдавна.

Отпусна ръце покрай тялото си и се съсредоточи в изграждането на форма, която напълно да изолира защитното заклинание. Не й се налагаше да черпи много от енергията на тялото си, защото получаваше почти всичко необходимо от натрупването в криптата. Обвивката се разширяваше и променяше очертанията си. Отначало изглеждаше като кръг, но скоро наподоби напълно очертанията на мехура, само че притежаваше неподатлива твърдост.

Ериан премести обвивката над мехура, наложи я върху него и със задоволство усети психическото сътресение, когато защитното заклинание допусна и се съедини с нейното творение. Провери за слаби точки, но не откри нито една. Чак сега премахна твърдостта на обвивката и със съзнанието си натисна цялата лява страна. Затвореният мехур бавно се отдръпна назад и освободи първо дръжката, после и половината врата. Ериан отстъпи назад и повика Уил и Троун.

— Ето ти я ключалката, трябва да отвориш — каза на Уил. — Каквото ще да става, не минавайте зад мен. Разбрахте ли?

— Да — в един глас потвърдиха те.

Уил се справи толкова лесно с ключалката, че дори се почувства леко обиден. Ериан кимна и той натисна дръжката, за да открехне вратата.

— Влезте и стойте отляво. Облегнете се на стената, там е безопасно. Хайде, Троун, трябва да върна защитата на мястото й.

В слабата светлина от кълбото двамата мъже различиха дълъг нисък силует в помещението. Щом Ериан влезе и затвори вратата, сиянието на кълбото се засили. До тавана над каменните стени имаше около три метра.

Саркофагът в средата беше съвсем обикновен наглед. Само в единия край се виждаше гравиран надпис. Отгоре бяха поставени меч, синьо-оранжева роба в стъклена кутия и богато украсен пръстен. Тук се дишаше по-леко и Уил си отдъхна. Пак се огледа — нищо по стените.

— Това ли било? — изрази разочарованието си.

— Ти какво очакваше?

Ериан стоеше пред саркофага и намусено се взираше в пръстена.

— Нещо по-величаво, да си призная.

— Магистърът книжник може и да държи на показността приживе, но в смъртта не се нуждае от нищо и маната е предостатъчен покров. Олеле… — въздъхна тя, след като обиколи саркофага.

— Какво?! — настръхна Уил.

— Защитното заклинание около пръстена.

Тя вдиша с пълни гърди и се взря в необичайната форма от мана. Не беше по-голяма от човешка глава и се отличаваше с две чудатости. Имаше три въртящи се цветни обръча — оранжев, син и тъмнозелен, — а самата форма завършваше навсякъде с остри шипове като глава на огромен боздуган.

Ериан нито бе чувала, нито бе чела за нещо подобно. Щом протегна обгърнатите си в мана ръце към формата, обръчите се размърдаха и потъмняха, всеки миг можеха да се изтръгнат навън. Тя отстъпи, усещаше боцкане в пръстите.

— Ще се позабавим тук.

— Какво те затруднява? — попита Троун. Тя му се усмихна със съжаление.

— Не мисля, че би могъл да разбереш.

— Нищо, опитай.

— Е, добре. И формата, и структурата на заклинанието не са само с елементи, присъщи за Дордовер. Има и кодирани знания от друга Школа, не успявам да ги разчета. Сега по-ясно ли ти е?

— Не много. Досещаш ли се какво ще го задейства?

— Нещо, което ще наруши формата му, струва ми се — малко по-свадливо отвърна Ериан.

— Бъди по-точна — настоя Троун. — Какво е това нещо?

— Не те разбирам.

— Припомни ми как действа защитното заклинание.

— Защо?

— Угоди ми на прищявката, моля те.

— То е форма от статична мана, разположена като защитна обвивка около предмет. Основните кодирани знания дават възможност на изграждащия заклинанието да добави или да изключи някакъв вид вещи или същества. Е, и? — троснато завърши тя.

— Ще ти бъде ли по силите да повториш формата, за да го обезсилиш?

Тя си подъвка устните и вдигна рамене.

— Не и без да се изложим на твърде голям риск.

— Щом е така, предлагам да откриеш какво е изключено в заклинанието — невъзмутимо рече Троун.