Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Фактическият материал, с който разполагаме, позволява да се направят следните заключения: общественото положение на половете повлиява решително техния профил (самочувствието, волевите качества, поведението в обществото и др.). Това влияе най-общо и върху отношенията между мъжа и жената в брака им. Интимната близост и чувствеността се променят много по-бавно и по-малко от мирогледа, интересите и потребностите в другите области на живота. Но и в сексуалното поведение и потребностите на половете се очертават вече някои промени. Религиозно необвързаната, политически прогресивната, стремящата се към образование жена клони преди всичко към по-голяма лична инициатива — инициатива не само в избора на партньора и оформянето на любовните отношения, но даже и в сексуалната активност в по-тесен смисъл на думата. Това се отразява благоприятно върху нейните преживявания. Тези тенденции на развитието и техните обществени предпоставки не трябва да се забравят в следващото описание на господствуващото днес сексуално поведение на мъжа и жената. При това, подчертавам изрично, се касае не за взаимно изключващи се противоположности, а само за „типично“, ясно изявено женско, респ. мъжко сексуално поведение. Естествено съществуват индивидуални отклонения и даже аномалии. Те подчертават многообразието на половия живот на човека.

Някои различия в интимното поведение на мъжа и жената са резултат на филогенетично възникналата и закрепена полярност на половете.

Сексуалността е заложена по-пълно в цялостната личност на жената, отколкото на мъжа. В една анкета 81% от жените и само 49% от мъжете са отговорили, че сношението с нелюбим партньор не ги задоволява. При избора на партньор мъжете се повлияват по-силно от физическата красота, отколкото жената, която се ръководи повече от личността и от характера на мъжа. За разлика от много мъже днес повечето от жените са заинтересовани в половия си живот не само от сексуалните отношения. Желанието за здрава връзка, дълготрайни отношения и образуване на семейство е по-силно изразено и стои на по-преден план при жените, отколкото при някои мъже. Смяната на партньора и измяната е по-рядка при жената. Тя по-силно се стреми към внимание и нежен контакт. Разбирателството, взаимното доверие и хармонията в брака са важен фактор за половата стимулация на жената. Голям е процентът на жените, които заявяват, че им липсва полово влечение или че то е слабо. Жените обаче много рядко са лишени напълно от сексуални желания и надежда за задоволяващ ги партньор. Здравите мъже чувствуват отчетливо и откровено признават половите си потребности.

Въпреки че жената узрява полово по-рано от мъжа, потребността й за сношение и способността и да бъде задоволена полово се събуждат по правило по-късно. При това те рядко се развиват спонтанно, както е при мъжа, а едва в хода на половия им живот.

Обикновено жената започва да се стреми към полово сношение едва след по-продължително познанство, което я е подготвило да се отдаде на партньора. Той по-бързо се възпламенява от телесната близост с нея и у него много скоро се появява желание за интимност. Сексуалноетичното възпитание го учи да се съобразява с по-бавно нарастващото и желание за полова връзка. Разбира се, тези мъже, които в продължение на години се държат „прилично“ и не искат „всичко“ от приятелката си или годеницата си, са прекалено стеснителни или сексуално непълноценни.

Мъжът поема много по-често активната, настъпателната роля; той ухажва и търси възможности за полов контакт. Инициативата е негова и при поканата за полов акт, подготовката и изпълнението му. Обратно, жената се отдава, като му предоставя водещата роля, но без да бъде пасивна. По-скоро се касае за специфична женска активност, чиито еротичнополови тенденции тя не винаги осъзнава. Нейното облекло, подчертаващо или отчасти показващо телесните й форми, люлещата се походка, играта с поглед и гримът допринасят за доброто й самочувствие. Това, че с държането си тя стимулира мъжа и подтиква ухажването му, не винаги е преднамерено. Често жената просто иска да се хареса, да бъде привлекателна. Когато тя най-после възнагради мъжа с някой малък успех, т.е. направи „втората крачка“, тя го поощрява за по-нататъшна близост и т.н. Някои мъже изобщо не изчакват втората крачка.

Желанието за нежност е взаимно, макар при много мъже то да е било потиснато поради възпитание в криворазбрана мъжественост. То се изразява в стремеж към съзерцание и тесен контакт с жената. Тези усилия на мъжа допълнително я стимулират и събуждат в нея желанието да го дари с нежност. „Да обичаш, ще рече да изпитваш удоволствие, когато гледаш обичания и обичащ човек, докосваш го и го чувствуваш с всичките си сетива от непосредствена близост.“ Така Стендал дефинира активния стремеж за контакт у двамата. Жената се възбужда от усещанията, които мъжът й носи със своята нежност и с ласките, които й дава. Това й доставя удоволствие. Когато тя затвори очи (много мъже не правят това при съвокуплението), тя се защищава от отвличащи я външни дразнения и се концентрира в преживяваното; тя възприема по-дълбоко насладата от получената нежност. Жената повече от мъжа предпочита половият акт да се извършва на тъмно. Активността на мъжа е насочена навън, към жената; той изживява ескратензивно. Жената приема ласките на мъжа и ги изживява проприоцептивно, т.е. в собственото тяло. Във връзка с това съществува още една разлика: при мъжа чувството на удовлетворение е концентрирано в пениса, който е почти винаги податлив на дразнения. Ерогенните зони на жената са разположени по цялото й тяло. Тя може да почувствува докосването почти на всяко място като удоволствие, но само когато я докосва желаният партньор и ако тя е съответно настроена. В сношението тя участвува с цялото си тяло и с цялата си личност. Това се отнася и за мъжа, но все пак действието на неговите генитали е най-важно за преживяванията му.