Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Известен е преходът от честата по-рано полигамия (многоженство) към моногамия (брак на един мъж с една жена).

Енгелс окачестви този преход като най-крупен нравствен прогрес. За миналите поколения бракът е бил или съжителвтво за зачеване или икономическо съдружие. Бракът може да бъде пълноценен едва когато се превърне в общност на любовта, в която партньорите признават един на друг равни права и еднакви задължения и си оказват взаимно внимание и доверие. Само тогава има изгледи моногамията да не остане само юридическа форма, а да се превърне във всеобхватна житейска общност. Тя включва общото домакинство, отглеждането и възпитанието на децата, задоволяването на социалните и културните потребности.

Такива бракове и семейства могат да се развиват пълноценно само там, където са създадени подходящи обществени отношения, където хората от всички слоеве на населението могат да сключват брак по любов, без икономически съображения и съсловни ограничения.

Бракът по любов е важна, макар и не единствена предпоставка за щастлив полов живот; същевременно той предотвратява половите затруднения, разочарованията и разводите.

Поведението на един човек в брака до голяма степен се определя не само от личния му опит в собственото семейство, но и от опита, придобит при участието му в живота на цялото общество.

В зависимост от възпитанието сексуалността е управляема. Животинските инстинкти могат да се овладеят, а поведението да приеме съответствуваща на обществените изисквания форма. Потискането на животинското се осъществява от мощните фактори на възпитанието в главния мозък; то може както да бъде полезно, така и да вреди. Например при поощряване на половите потребности възпитанието може да доведе до честа смяна на партньора (промискуитет), ако човекът не е бил възпитан да уважава другия пол. От друга страна, оклеветяването на сексуалността като нещо греховно, нечисто или недостойно довежда индивида до конфликти, които могат да станат причина за смущения или за погрешно поведение.

От всичко това става ясно, че ние можем да окажем силно влияние върху бъдещото щастие на своите деца или даже да му навредим, ако при сексуалното им възпитание съзнателно или несъзнателно поставяме неправилно акцентите и ако не се съобразяваме в достатъчна степен с решаващото влияние на семейството, на обществената среда.

Още от първия ден на живота си човекът зависи от своя пол. Дори родители и възпитатели, които пренебрегват този факт, формират у детето поведение, съответствуващо на пола му и осигуряващи социалната му приспособимост. Социалната среда, в която израства детето, очаква от него — именно поради пола му — едно или друго поведение. Вън от това с облеклото или с избора на играчките родителите определят оформянето на полово различни черти на характера. С думи като „Момичетата не правят така“, „Ти не си момиче“ родителите влияят различно на момичетата или на момчетата. Не на последно място е възпитателното значение за половата принадлежност на възложените малки задължения в домакинството. Всичко това дава отражение върху характера на детето и върху положителната или отрицателната оценка на собствения или на другия пол.

Колкото и силен да е стремежът на родителите да съобразяват възпитанието с половата принадлежност на децата си и да следват социалните традиции, те обръщат недостатъчно внимание на запознаването им с половите различия между мъжа и жената. Като се започне с разликите в прическата и облеклото, с начина, по който се ходи по малка нужда (между другото за момичето това е първата и не единствена причина да се чувствува онеправдано от природата), и се стигне до приятната топлота на майчината прегръдка и до различния тембър на гласовете на майката и бащата, нашите деца многократно се сблъскват с тези разлики. Ние сме оставили на тях сами да откриват разликите между момичета и момчета, майка и баща, жена и мъж.

Ако скриваме от тях телесните различия между половете, децата в скоро време ще заподозрат в тях някаква тайна, която ще се стремят да разкрият — също скришом. В пола на своите родители те ще виждат нещо забранено; всичко, което научат или предположат, те ще пазят в тайна и ще обсъждат подробно само с близък приятел. Така още в ранното детство бива застрашено нормалното физиологично развитие; така се разрушава доверието, което е необходимо за успеха на възпитателната работа.