Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Тази равносметка изисква изменение на съществуващото състояние. Още в началото на тази част бе казано, че различията в сексуалното поведение на мъжете и жените не винаги са специфични за пола и че те се създават под влияние на възпитанието и общественото мнение. Както показват по-нови проучвания, още сега в по-младото поколение много разлики, считани за типично полови, са намалени. Това се отнася преди всичко до половите потребности, до способността да се отреагира и до половата активност. Ние впрочем не се стремим към уеднаквяване, тъй като психосексуалните различия обуславят привличането на половете. Става дума за това да бъдат напълно разгърнати естествените възможности на жената и мъжа за обогатяване на техните отношения. Поведението на много жени спрямо околните (клюкарството, невъздържаните изказвания по адрес на другите) ги уличава в лъжа, когато твърдят, че са уравновесени и доволни в един брак без полово задоволяване. Поради това нека още веднаж да подчертаем, че съдържание на половия живот е ощастливяването на човека и заедно с това — осигуряването на хармонично, безпрепятствено развитие на личността му в обществото и в съвместния живот с един човек от другия пол. По този начин сексуалността допринася за диференциране на емоционалните и културните потребности и за разгръщане на цялостната личност на човека.

От много поколения насам в нашата географска ширина мълчаливо се е приемало, че отглеждането на децата в едно семейство им осигурява достатъчна възпитателна подготовка за срещата им с другия пол в сексуалния живот и в брака. Но и за нашите предшественици, както навсякъде, са били валидни строги обществени и културни норми и предписания за брака. Те са били тясно свързани с останалите модели на поведението на дадената обществена формация. В епохата на феодализма например е съществувало правото на феодала да дефлорира дъщерите на крепостниците (jus primae noctis) 6 6 Право на първата (брачна) нощ (б.ред.). . Без съмнение върху нашите предшественици е действувало отрицателното влияние на библейското поучение, че половите връзки са греховни, ако не служат за продължение на човешкия род. Това влияние впрочем и днес не е напълно изживяно. В резултат на това е съществувало и все още съществува колебание сред широки кръгове от населението относно съдържанието и формата на сведенията, които трябва да се събщят на детето по половия въпрос, без това някога да му се стори неморално. Когато апелираме към отговорността на родителите да предпазят децата си от телесните, душевните и социалните последици на нехармоничните полови отношения, е необходимо да се подчертава значението на сексуалността за развитието на индивида и за брака.

Брачното съжителство е висшата форма на социално поведение, която е възможна между двама души. В брака индивидът се слива с равноправна личност от другия пол в едно ново, повисше единство и в него възпитава нови качества на характера.

Възниква въпросът, дали за щастливия брак е необходимо партньорите да правят компромиси и да се откажат от някои черти на своята личност? Повърхностно разгледано, това изглежда правилно. Това схващане обаче изхожда от една индивидуалистична позиция, според която всяка личност представлява един изолиран индивид. Ние обаче видяхме, че двойката представлява филогенетично възникнала жизнена единица, чрез която единствено всеки от двамата може напълно да се възползува от представените от природата и обществото възможности за щастлив и успешен живот.

Човек може да изпита щастие в най-високия смисъл на тази дума само от постигнат заедно с други хора успех. Сексуалната близост също води до дълбоко удовлетворение и до хармония само тогава, когато развитието на нито един от двамата партньори не се ограничава. Тогава промяната на някои от съществувалите преди брака личностови черти не е загуба: напротив, бракът дава възможност за усъвършенствуващо, взаимно модофициращо развитие на характерите.

Бракът е обществена институция която регулира отношенията между половете. Той не е създаден за задоволяване половите потребности на хората. Както и моралът, той е възникнал, за да удовлетвори други обществени потребности: отглеждането и възпитанието на децата, запазването на имота, наследството и т.н.

Морган, Енгелс и други учени доказаха, че бракът и семейството са произлезли главно от господствуващите в дадено общество производствени отношения. С други думи, те са следствие на икономическа необходимост, а не на индивидуалните еротични потребности. Едновременно с това формата на брака и неговото нравствено оправдание са резултат и на трезва демографска политика. Така например след кръвопролитни битки Мохамед е поощрявал останалите живи войници да вземат жените на падналите си другари и да се женят за по две, три или четири от тях. След Тридесетгодишната война Райхстагът в Регенсбург, за да възстанови човешките загуби, разрешил на всеки мъж да има по две съпруги. Без съмнение в хода на историческия процес бракът е претърпял много видоизменения.