Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

От тази гледна точка става разбираемо, че външният образ на човека, цветът на косата му, тембърът на гласа му, изборът на думите и жестовете му са елементи, които определят чувството за симпатия или антипатия към него, и то в зависимост от изживени в детството или юношеството положителни или отрицателни емоции. Ето защо от външния образ на човека произлизат въздействия, коитс предизвикват при мъжа по-силни, а при жената по-слабо изразени полови потребности и реакции.

Като последно звено на естествените различия между мъжа и жената ще разгледаме строежа на тяхното тяло. Преди всичко правят впечатление закръглените, нежни телесни форми на жената в противовес на почти ъгловатата фигура на мъжа. От значение са гърдите на жената. Успоредно с биологичната им функция (кърмене) при повечето от хората те играят роля за взаимната полова стимулация. Гърдите при мъжа са само загатнати. Тазът и седалището на жената са по-широки и те биват причислени към женските прелести. Кожата на жената е по-нежна от кожата на мъжа. Поради това сетивните нервни окончания на кожата й са разположени по-повърхностно. Затова тя обича да усеща и най-фините дразнения на кожата, които се получават при размяната на ласки. От своя страна мъжът изпитва удоволствие, когато гали нежната кожа на жената, покрита само с мъх. Към това се добавя еластичната мекота на подкожната тъкан у жената в противовес на по-грубата кожа и ясно очертаната мускулатура у мъжа. Костният скелет на жената, включително и черепът, е по-нежен. Той се отличава с по-меко очертана брадичка, по-малка челюст и по-малко изпъкнали чело и скули. Затова жената има по-изящно лице. Типът на окосмяването също допринася за общия женствен или мъжествен облик. Жените имат гъста, мека коса. Окосмяването при тях е главно в подмишниците, понякога по подбедриците; окосмяването на Венериния хълм завършва хоризонтално на височината на срамната кост, като образува триъгълник. По-рано брадата се е считала за атрибут на мъжествеността. Напоследък тя отново става все по-популярна. На гърдите и на други места по тялото някои мъже имат окосмяване с различна плътност; то не е козметичен дефект и се харесва на някои жени. Окосмяването на мъжа в срамната област има ромбовидна форма и достига пъпа. Някои смущения в хормоналната обмяна могат да причинят промени в типа на окосмяването.

Благодарение на някои особености на ларинкса гласът на жената е ясен, мелодичен и звучен. Гласът на мъжа е по-нисък и по-твърд. Често пъти индивидуалното в гласа на мъжа се съчетава с характерното за пола в особен тембър, който привлича сексуално някои жени.

Мъжете и жените се отличават по стойката и походката и изобщо — по движенията си. Позата на жената, нейните закръглени, плавни, полюляващи се, подобни на птичи полет движения са много привлекателни за мъжа. Движенията на мъжа са по-тромави, „ъгловати“ и резки. Преоблечените в дрехи на другия пол участници в маскирани балове винаги могат да бъдат разпознати по походката.

Всички досега описани реакции на организма и особености на телосложението не са самоцелни. Те имат значение за човешката сексуалност само като физическа основа на нашия емоционален живот. Отреагирването на половия нагон и размножаването са присъщи на животинския свят. В по-малка или по-голяма степен човек съзнателно включва половото влечение в своята цялостна личност, като по този начин и придава присъщ на неговото развитие индивидуален отпечатък.

Развитата в любов полова потребност е придружена от вдъхновение, грижовност, влечение, разнеженост и още много други емоции, които проникват цялото ни същество.

В съвокуплението между двама души винаги намират израз постигнатите или непостигнатите при възпитанието качествени критерии на човешкия, т.е. социалния начин на живот. Във всички обусловени от географската среда и породени от историческото развитие форми на човешкия живот намира отражение онова, което в преходящите поколения благодарение на труда и съжителството е станало част от неговата култура.

Ключ за разбирането на духовните и културните влияния върху сексуалното поведение на мъжа и жената дава степента на развитие на обществената формация. Всеки човек се ражда в определена социална група на обществения строй, расте в нея и се възпитава в духа на господствуващото там съотношение на силите и в съответствие със създадените за неговото съхранение закони. Ако не иска да изпадне в противоречие с този ред, той трябва да се подчини и на моралните норми на социалната група. Когато социалната група, в която той живее, не може да се идентифицира със съществуващата форма на управление (недостатъчно се задоволяват потребностите, обусловени от образованието и от упражняваната професия; идеите прерастват в обществени отношения, които разкриват несправедлива противоречивост в жизнените условия на различните групи и прослойки), тя ще създаде нови, собствени морални норми и ще се стреми да ги реализира поне в своята среда.