Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Колкото по-висока е степента на развитието на дадено живо същество, толкова повече половият живот и привличането между половете се регулира от нервната система, и то не само от центровете в междинния и гръбначния мозък, но и от най-висшата управляваща централа, която при човека е достигнала най-висока степен на развитие — от главния мозък. За човека хормоните не са излишни, но губят решаващото си значение за половия му живот. Те правят нервната му система по-чувствителна, подготвят я да реагира на половите дразнения и подпомагат осъществяването на рефлексите при съвокуплението. Затова човек (предимно младият мъж, който е недостатъчно подготвен за половия живот) реагира много бързо с желание, ерекция и еякулация на еротичните преживявания. При липса на хормони сексуалните дразнения биха го оставили равнодушен.

Доминиращото положение на психиката, съзнанието и възпитанието над хормоналните влияния при човека се вижда между другото и от следното: след климактериума, когато производството на хормони в яйчниците престане, или след оперативно отстраняване на яйчниците повечето от жените запазват половото влечение и са способни да изпитват полова наслада при сношение. Това е независимо от факта, че другите жлези с вътрешна секреция недостатъчно компенсират загубата. Половото влечение (либидо) и потенцията на много мъже се запазват, макар и намалени, дори след загуба на тестикулите или на функционалните им възможности, когато те се разбират добре с партньора си и ако дотогава са водили редовен полов живот. Успехът от изкуственото вкарване на хормони при отслабване на половото влечение или при застаряване най-често е далеч под очаквания, особено когато жлезите функционират нормално. Естрогените засилват либидото у жената също само при определени условия. С андрогени това се постига по-успешно. Те обаче могат да доведат при неконтролирана употреба до неприятии странични явления — „мъжественост“ (маскулинизация).

Всекидневният живот дава многобройни доказателства за това, доколко дейността на централната нервна система стои по-високо от тази на жлезите с вътрешна секреция: ние може да желаем страстно някого и да останем съвсем равнодушни към друг; един нежен поглед на любимия човек често запалва желанието мигновено, едно оскърбление може бързо да го потисне. За толкова кратко време нивото на хормоните в кръвта е невъзможно да се промени. Психиката обаче може да влияе върху жлезите с вътрешна секреция и дори да преустанови работата им. За това свидетелствува спирането на менструацията и изчезването на либидото при уплаха, скръб и тревоги. Радостните чувства са в състояние да съживят дейността на ендокринните жлези.

Половият живот на човека, породените от него сексуални потребности и начинът, по който той ги удовлетворява, са по-малко биологична проява, отколкото резултат от историята на неговия живот. Тази история оформя характера му и придава на половите отношения личен оттенък. Съществената част от житейската история на човека зависи от обществените условия. Поради това сексуалното му поведение никога не е само биологически обусловено. Формата му се определя винаги от особените социални условия, които въздействуват на живота на партньорите.

Нека още веднаж с оглед на значението му за разбиране на разгледаните по-нататък полови смущения да обобщим казаното дотук: всички жизнени функции, които протичат извън контрола на съзнанието (дишането, кръвообращението, терморегулацията), имат центрове в междинния мозък. Половите функции не правят изключение. Мозъчната кора обаче ги обединява в една по-висша функционална система и ги възбужда или възпира до степен, необходима за нагаждане към обществените условия и установените от обществото житейски норми. Централната нервна система започва да действува винаги когато е нарушено равновесието между организма и околната среда. Тя коригира поведението на човека и така поддържа или възстановява жизненото равновесие. В клетките на кората на главния мозък се фиксират и оформените от правилно или погрешно възпитание обществени влияния. Субективно ние ги осъзнаваме под формата на чувства, морални понятия и т.н. И тъй като главният мозък управлява и функциите на междинния мозък, включително и на центъра на съвокуплението, сексуалното поведение е резултат от въздействието на общественосоциалните фактори, а не на сляпо действуващи нагони. В съответствие с дадени изисквания човек е в състояние да задържа, да освобождава или да насочва в определено направление сексуалните си желания, т.е. да ги регулира в зависимост от окръжаващата го среда.