Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Гонадите и хипофизата си взаимодействуват според „закона за обратната връзка“. До определена степен те могат взаимно да балансират смущенията и колебанията в секрецията, като включват още една система, принадлежаща към този функционален кръг. Без нея цикълът, който управлява сексуалността, все още не е затворен. Хормоните са един вид сляпо действуващо „гориво“ за половия живот. Неговата регулация се осъществява от нервната система.

Най-напред ще разгледаме женските и мъжките полови органи. След това ще преминем към онези механизми на нервната регулация, с помощта на които ое осъществява половата функция. Познаването на някои подробности от строежа (анатомията) и функцията (физиологията) на половите органи е полезно, дори необходимо за успеха на половата връзка.

Различаваме външни и вътрешни полови органи. Чрез външните се осъществява съвокуплението, докато вътрешните играят по-голяма роля при зачатието.

От външните полови органи на жената най-напред прави впечатление окосменият хълм, наричан „срамен“ или „Венерин“ хълм. 4 4 Означението „срамни части“ за въшните полови органи датира от времето, когато термините са били натрапвани на учените от господствуващи морални предписания, и се е задържало до днес. Окосмяването се простира до външните ръбове на големите срамни устни — две кожни гънки, които обикновено покриват намиращата се между тях срамна цепка. При много от жените те могат да се разтварят при полова възбуда. Непосредствено вляво и вдясно от входа на влагалището се издигат двете малки срамни устни (нимфи), които образуват вретенообразен отвор. Това са две неокосмени, меки кожни гънки, снабдени с многобройни сетивни нервни окончания и кръвоносни съдове. В долната им част са отворите на Бартолиновите жлези, които изпускат по време на полов контакт няколко капки безцветна слуз. Нагоре малките срамни устни се стесняват и се съединяват с клитора.

Клиторът играе изключителна роля при половата възбуда и задоволяването на повечето от жените. За половата им чувствителност няма никакво значение, дали размерите му са по-големи или по-малки. Видима е само главичката на клитора, която при възбуда може да понабъбне. Стволът на клитора а понякога и главичката му имат подвижно кожно калпаче. Ритмичното издърпване на калпачето с лек натиск надолу възбужда клитора най-добре.

Пространството между клитора и долния край на входа на влагалището се нарича влагалищно преддверие. То е заобиколено от пещеристи тела, които се намират под кожата на около 1 см дължина и 1 см ширина и при възбуда се напълват с кръв. В това състояние при много от жените те образуват плътна, еластична възглавница, която обгръща вкарания член и доставя на двамата партньори полово удоволствие.

У девствениците входът на влагалището в долния си край е закрит от девствената ципа (химена). Хименът не затваря изцяло входа, както някои мислят, тъй като менструалната кръв не би могла да изтече. При първото съвокупление или при вкарване на пръст, хименът се скъсва радиално. Разкъсването се съпровожда при някои от момичетата от лека болка.

Над входа на влагалището, под клитора, се намира отворът на пикочопровода. Зад влагалището е анусът, чието дразнене води до сексуално възбуждение у някои жени.

Външните и вътрешните женски полови органи са свързани чрез влагалището, което има двойно предназначение. Като орган на съвокуплението то поема мъжкия член и плътно го обгръща. Като орган на размножението то принадлежи на родилния път и поради това е необикновено разтегливо. То е много еластична тръба, покрита с нежна, напречно надиплена лигавица. Непосредствено след входа влагалището е обхванато от пръстеновидни мускули с голям диапазон на разширяване и свиване; заедно с пещеристите тела те нагаждат външната третина на влагалището към вкарания в него член. Много от жените по време на активния си полов живот се научават да управляват тези и някои други мускули, за да ускорят или улеснят оргазъма.

Матката представлява дебелостенен, кух орган с крушовидна форма. Кухината й е покрита с мека, богата на жлези лигавица, която в хода на менструалния цикъл се променя така, че оплоденото яйце може да се загнезди в нея. Ако отделяната всеки месец яйцеклетка не бъде оплодена, горните слоеве на маточната лигавица се изхвърлят с кръвотечение (менструция) навън. Ако бъде оплодено, яйцето се загнездва. С растежа на плода се увеличават размерите на матката. При това в нейните стени се образуват усилено нови мускулни клетки.