Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

В обичайните отношения на взаимна любов равноправието на мъжа и жената означава, че те взаимно си помагат да израснат като всестранно развити личности със здрав характер. Преди всичко в брака е необходимо да се регулират всички дела в съвместния живот и развитието на личното в двустранно разбирателство. Мъжът е задължен да бъде внимателен и да е готов да помага, за да може жената да съчетае професионалното развитие и обществената си дейност с майчинството. Възпитанието на децата задължава еднакво двамата родители. Равноправието в отношенията между половете по-нататък означава:

• че вече не е валиден старият, частнособственически принцип „Жената е подвластна на мъжа“;

• че в любовта и брака жената има еднакво право на начин на живот, формиран според нейната индивидуалност;

• че и в половите отношения жената не е само обект на мъжа, а има същото право на задоволяване, както и той;

• че в любовта не бива да има егоизъм, а двамата да вземат и да дават по равно.

Ленин казал в един разговор с Клара Цеткин: „В сексуалния живот се проявява не само даденото от природата, а и култивираното…“

По-нататък ще разгледаме последователно даденото от природата и култивираното.

Диференцирането на човека на мъж и жена, свързано с произхода му от животинския свят, означава още, че във всеки отделен индивид се отразява цялата история на развитието. Съгласно биологичния закон на Хекел всеки човек преминава в своето индивидуално развитие (онтогенеза) не само главните етапи на развитие на живата материя — от едноклетъчно живо същество, през временно съществуване в околоплодната течност като дишащ с хриле организъм, до пълното оформяне като „живеещо на земната твърд, дишащо въздух животно“. В организма си той има всички степени на образувалите се преди него основни форми на съществуване на живата материя, обединени в една цялостна система, в която всички отделни елементи зависят от жизнената дейност на другите.

Какъв пол ще има плодът на зачатието — детето, след раждането си, се решава още в оня миг, в който се съединяват семенната клетка и яйцеклетката.

Както е известно, нашият организъм се състои от много милиарди клетки. Във всяка клетка на човешкото тяло се намират 46 хромозоми; 44 от тях са винаги налице като двойки, т.е. като 22 чифта с почти еднаква форма и големина. При жената хромозомите от двадесет и третата хромозомна двойка също са еднакви — това са т.нар. Х-хромозоми. При мъжа обаче тази двойка се състои от нееднакви хромозоми, а именно от една X- и една У-хромозома.

Зрелите полови клетки — мъжката (семенната клетка, спермий) и женската (яйцеклетката, яйцето) — съдържат по време на своята размножителна зрелост само по една хромозома от всяка двойка или общо 23 хромозоми. Яйцеклетката притежава винаги само една полова Х-хромозома. Семенната клетка покрай другите 22, наречени автозоми, съдържа една X- или една У-хромозома; когато половите клетки се съединят при оплождането, отново се комплектува набор от 46 хромозоми. Ако зрялото яйце бъде оплодено от семенна клетка, която съдържа У-полова хромозома, оплодената клетка (зигота) ще съдържа 44 + X + У-хромозоми; от нея ще се развие мъжки зародиш. Ако зрялото яйце се съедини обаче със спермий, който съдържа Х-полова хромозома, зиготата ще съдържа 44 + + X + X-хромозоми, а развиващият се от нея зародиш ще има женски пол. Мъжът не може да избере спермия, съдържащ X- или У-хромозома, който да осъществи зачатието. Затова той няма никакво право да упреква жената, ако тя не му роди дете с искания пол или ако ражда само момичета или само момчета. На науката вече е известно кои жизнени условия са благоприятни или непоносими за двата вида спермии по пътя им към яйцеклетката. Напр. спермиите, които носят У-хромозома, понасят по-зле кисела среда от носителите на Х-хромозома. Бъдещите родители ще могат до известна степен да влияят върху определянето на пола или да увеличат вероятността да имат желаното момиче или момче.

Тестикулите произвеждат точно толкова семенни клетки с Х-хромозоми, колкото и с У-хромозоми. Обстоятелствато, че на 100 момичета се раждат 106 момчета, се приписва на по-голямата подвижност на спермийте, които носят У-хромозома и които поради това достигат яйцето по-бързо от носещите Х-хромозома. Това обяснява съществуващия излишък на момчета в страни като нашата с високо развита охрана на бременността, с добра родилна помощ и грижи за кърмачетата. Излишъкът на жени в някои други страни се обяснява с по-малкия относителен дял на кърмачетата от мъжки пол (особено недоносените), които остават живи, ако, разбира се, причината е биологична, а не резултат на войни.