Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

По този начин феноменът, означен като копулация, бил закрепен у всички преживяващи системи. Можем да кажем, че в аминокиселините жизненият „опит“ на даден животински вид се е манифестирал под формата на наследствена информация.

Възникването в условията на непрекъснато взаимодействие с околната среда на многоклетъчните живи организми довело до разделение на функциите между различните клетки на организма. Зародишните клетки (гамети) натрупали наследствена информация в голямо количество. Когато такива клетки се съединявали, възниквал нов, понякога по-добре приспособен живот. По такъв начин свързването на семенната клетка с яйцеклетката станало главен принцип на размножението и развитието на по-висши системи.

Преди да се развият организми, които се отличават с присъствие само на мъжки или само на женски полови клетки, се появили живи същества, които едновременно съдържали двата клетъчни вида. Разделнополовите форми на организация на живата материя се оказват в историческото развитие на висшите организми (филогенеза) по-способни за приспособяване.

Както цялостните организми, така и отделните им части в резултат на непрекъснато взаимодействие с околния свят са се променяли и само тези от тях са преживявали и са се размножавали, които са се оказвали по-приспособими, по-жизнеспособни.

В резултат на такива модификации се образували органи, специализирани да образуват полови клетки и да улесняват тяхното сливане. Сливането на семенната клетка с яйцеклетката става основно условие при всички живи системи за продължаване на тяхното съществувание в поколенията.

За висшите животински видове и човека това явление се превръща в основа на сексуалността, тъй като прави сношението необходимо.

Преди да можем да обясним изработилия се в историческото развитие полов нагон, трябва да разгледаме една втора система за приспособяване. Вече споменатата и предизвикана от взаимодействието с околната среда специализация на отделни клетъчни групи в многоклетъчните организми на основата на дразнимостта на живата материя, довела до образуването на нервните клетки. Те се обединили посредством своите клетьчни израстъци в нервната система, която при всички животински видове и при човека анализира дразненията, идващи от околната среда, и управлява дейността на всички групи клетки и техните функционални системи (например двигателния апарат). При продължително действие на едни и същи дразнители станало възможно да възникнат автоматично протичащи реакции, които влезли в наследствено предаващия се код на дадения животински вид.

Вътре в самата нервна система се оформила една „централа“, която гарантирала управленческите и регулационни механизми на индивидуалното приспособяване спрямо изменящите се условия на живот.

Съществуващите отделно едно от друго живи същества от един и същи вид, но с различен пол, могат да се събират по двойки само когато нервните елементи на животното се възбудят от дразнения, изхождащи от неговия партньор. Нервната система ги преработва като възбуда, дава импулси до двигателния апарат и половите партньори се събират. Едновременно тя активира половите органи на базата на анализираните дразнения така, че те се подготвят за сношение.

В този ред на мисли става ясно, че от гледна точка на непрекъснатостта на живота през поколенията разделнополовите организми представляват едно жизнено единство, в което заложените в жизнената матрица сексуални автоматични реакции могат да се реализират само в общуването помежду им. Тъй като детерминираното в историческото развитие поведение управлява цялостния жизнен процес на един животински организъм, сношението има значение на важен хармонизиращ елемент в живота на индивида.

Различните форми на ембрионалното развитие при различните живи същества — снесените и оставени на слънчевата топлина яйца, мътенето от един от партньорите или развитието на зародиша в организма на женското животно — са само модификации на приспособяването. Те определят и различното устройство на половите органи в различните животински видове. За разбиране на половия нагон у човека обаче трябва да се знае, че още в животинския свят съществува принципиална разлика между сексуалност и размножение. У животните не съществува инстинкт за размножение, а само нагон към съвокупление с партньора, който се изразява във взаимна готовност за възбуда и се опосредствува чрез нервната система. Размножаването се базира на органи и системи, които изработват семенни клетки, респективно яйцеклетки, и които или изтласкват оплоденото яйце, или могат да го задържат в тялото и да го изхранват по време на неговото развитие. Съвокуплението и нагонът към него са предпоставка за размножаването на висшите организми, а органите за съвокупление и за размножение са взаимно свързани. Но нито едно живо същество с изключение на човека не желае да продължава своя род, не може да използува съзнателно съвокуплението за размножаване или пък да избягва последното. Мътенето в животинския овят също няма отношение към половите рефлекси. То е един възникнал отделно от тях елемент на жизнената матрица, който както всеки друг е резултат на филогенетичните процеси на адаптацията.