Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

За съвет идва 32-годишен представителен мъж, с изискани маниери, но неспокоен и смутен. Той заема ръководна длъжност и смята, че я заслужава, но му липсва увереност в работата с подчинените. Това не било за учудване, обяснява той примирен. Той вече не бил пълноценен мъж. „Затова идвам при Вас за консултация — продължава той. — Аз не мога повече да изпълнявам пълноценно съпружеските си задължения. Никога не съм бил герой в тази област и понякога съм завиждал, когато приятели и колеги са разказвали, че са имали неколкократна близост с жена си в една нощ. Но все пак досега жена ми не е имала основание да се оплаква. В последно време не бях в състояние да извърша сношение, въпреки че полагах максимални усилия. Изпитвах желание, което обаче преминаваше, когато не успявах. Бях доволен, когато сполучвах от време на време. Жена ми започна вече да се съмнява, че съм имал друга връзка и там съм се изразходвал. Но за това наистина не може и да става дума. Аз съм и верен. Освен това не бих поел риска да се бламирам и пред друга жена. Напротив, аз се страхувам, че един ден тя ще ми изневери, ако продължава така — аз нищо не мога да и предложа. Засега тя не се е оплакала: мисля, че е недоволна, но не го показва. Понякога все пак тя изпуска някоя дума, която издава нейното недоволство. Аз вече се страхувам от вечерите, защото надеждата ми за истинско сношение вече много често не се оправдава. Аз съм съвсем раздвоен, недоволен от себе си, а съпругата си не искам да загубя. Проблемът не ме оставя на мира вече и през деня. Не зная на какво се дължи. Дали съм вътрешно болен, тестисите ми ли не функционират вече или е просто преумора от работата? Не може ли да ми се помогне с таблетки или инжекции?“)

Когато пациентът бе помолен без стеснение, точно и конкретно да опише какво в същност не може, в какво точно се състоят неговите затруднения и кога се появяват, той продължава: „Членът ми вече не се втвърдява. Понякога, даже често, неразбираемо защо, това става, когато нямам никаква възможност за сношение, а само при представата за близостта със съпругата ми, понякога при целувки или когато я виждам да се съблича. Тогава се надявам, че ще сполуча, но когато опитам да вкарам члена, той отслабва или става по-мек. Вие не знаете колко ме подтиска това.“

С други затруднения, които водят до подобни грижи, ни посети 27-годишен строен мъж, женен от 4 години. При поздрава ръцете му са влажни. Така било с него винаги, когато бил раздразнен и му било неудобно. Дразнел се за всяка дреболия и минавал за малко нервен. Иначе не се чувствувал болен Само половите отношения му създавали грижа. Неговата млада жена го възбуждала много, дори твърде много. „Аз не мога да я задоволя — се оплаква той, — стигнал съм дотам, че едва сношението е започнало — вие ме разбирате — и се стига до много бързо изтичане на семето, още след първите движения. Просто не мога да се задържа. Ако се опитам да се въздържа, членът ми омеква или спермата изтича въпреки това. Това ми се е случвало дори преди започване на сношението, само след като съм прегърнал голото й тяло. Разбирам нейното разочарование. За кратко време тя не достига до върха. Сега ние рядко се събираме, защото тя нищо не получава. Но става все по-лошо. Аз се опитвам да и помогна с ръка с надеждата по този начин да я докарам до края. Но тя не обича това и казва, че не е нормално. Бракът ни е добър, но половите затруднения ни разстройват и двамата. Какво да правя, щом като причината е у мен? Така не може да продължава.“

В психотерапевтичната практика или в брачната консултация се срещаме с такива проблеми на отделни хора, които са довели не само до смущения в половите функции, но стават причина и за развитие на комплекси за малоценност, депресии, нервни оплаквания и могат при дадени обстоятелства да доведат и до органични заболявания. Тогава е необходимо да се търсят техните дълбоки причини. В миналото възможностите на медицината се ограничаваха с това да лекува болни, често в безперспективно състояние, да запази техния живот и да го удължи с няколко години с цената дори на инвалидност. Днес нейната социална функция се състои преди всичко в това да укрепва здравето на хората, да го опазва и възстановява така, че отделният човек да се радва на живота и с радост да изпълнява професионалните си задължения. Съгласно една всеобщо известна дефиниция на Световната здравна организация (СЗО) здраве е не само липсата на болест 2 2 В оригиналния текст на дефиницията е записано „липсата на болест или недъг“ (б.ред.). , но пълно телесно, душевно и социално благополучие на човека.