Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

След като в процеса на разговора по много вълнуващи я проблеми е настъпила атмосфера на доверие, започваме да говорим за брака и и съвсем непринудено възниква въпросът, дали е удовлетворена в интимността. Младата жена свежда глава и очите й овлажняват. Тази реакция е по-красноречива от всяка дума и след кратко забавяне тя започва да говори от начало със запъване, а след това — все по-свободно, дълго и подробно за това, което от години я подтиска, но не е намерила смелост да сподели с някого или да се обърне за съвет: „Ние се запознахме, когато бяхме по на осемнадесет години. Преди това не сме имали никакви други познанства, надхвърлящи приятелските отношения. По сексуалните въпроси не бяхме просветени нито от родители, нито от учители. Само от връстници сме чували едно-друго, но в една отблъскваща форма. Срамувахме се да си говорим за тези неща. Две години бяхме една щастлива двойка; във всичко, което сме предприемали, чувствувахме взаимна любов, уважавахме се и се разбирахме. Нашите ласки се ограничаваха в целувки и прегръдки. Повече не си позволявахме. До първото сношение се стигна след две години, когато моите родители веднаж бяха излезли от къщи. Тогава аз изобщо не бях настроена и подготвена за това и изживявах хиляди страхове, че родителите ми внезапно могат да се върнат. Откровено казано, от това преживяване бях малко разочарована. Всичко бе така припряно. Намирах другите нежности по-красиви. По-късно се страхувах при всяко сношение от забременяване. Иначе с мъжа си имам добър брак. Ние взаимно се поощряваме и си помагаме, той участвува усърдно в домакинството. Само за ласки не му идва на ум (днес още по-малко от преди). Той не забелязва изобщо, че аз ги очаквам и че съм разочарована, ако за цял ден не ме погали и не ми каже нещо мило. За мен като жена не е прилично да му увисвам на врата. Когато ме потърси, вие разбирате какво искам да кажа, той е нетърпелив и на мене ми липсва любовната ласка. Само много рядко, когато той е много мил към мен или по някакви други причини съм настроена, получавам нещо от сношението. Най-често обаче — нищо. Не съм недоволна от брака си като цяло, но естествено не съм и истински щастлива при такъв изход от близостта ни. Липсва ми последното удовлетворение — преди всичко тогава, когато съм била истински възбудена и съм искала сношението. Ако съм се почувствувала задоволена, спя спокойно и дълбоко, понякога дори в прегръдката му, ако остане при мен. На другия ден съм уравновесена и радостна. Когато обаче не съм получила нищо от това, обикновено съм неуравновесена, нервна и раздразнителни.“ В по-нататъшния разговор пациентката съобщава, че изпада в страхови състояния именно когато сексуалното общуване със съпруга и завършвало неколкократно без задоволяване.

Тридесет и осем годишен мъж на ръководна работа се явява в брачната консултация и пояснява, че в същност е дошъл заради жена си. Тя отказала сама да потърси консултацията или да говори в негово присъствие. „Състоянието на нашия брак ни подтиска от дълго време — повече мен, отколкото жена ми. Тя е четири години по-млада от мен; оженихме се преди дванадесет години, когато тя беше 21-годишна. Аз мисля, че ние се свързахме по любов и до днес се разбираме почти във всяко отношение. Тя работи половин ден като продавачка и е грижлива домакиня и майка на нашия осемгодишен син. Ние си допадаме духовно, четем заедно хубави книги, ходим на концерти и разговаряме за тях. Само по сексуалните въпроси не се разбираме. Още преди сватбата тя ме отблъскваше, когато се опитвах да се доближа до нея, въпреки че отдавна се познавахме и бяхме твърдо решили да се оженим. Преди годежа това не е редно — така отговаряше тя на моите желания. След сватбата нещата в същност не се промениха много. Тя рядко ми отказва нещо направо, но аз чувствувам, че ме приема, за да не ме разочарова. Тя самата не проявява никакъв интерес към това, доволна е, когато я оставя на мира — по възможност в продължение дори на седмици. Вие ще ме разберете, аз не съм стар, а тя е привлекателна и ми е трудно да се въздържам. Аз се старая с всички сили да спечеля разположението й, но тя остава студена. В първите години вярвах, че това състояние ще се промени след идването на детето. За съжаление тази надежда не се оправда. Ние сме разговаряли на тази тема, въпреки че тя предпочита да я избягва. Тя изобщо не може да си представи какво в същност може да се получава при сношение и счита, че в края на краищата това не е толкова важно. Тя ме обичала другояче и въпреки това с удоволствие ми давала каквото съм желаел, какво съм искал повече? Аз обаче не мога повече да се задоволявам с това, че я имам само за свое удоволствие, макар тя да не мисли да ми отказва. Не съм съвсем неопитен и зная, че има жени, които се отнасят по-топло към мен. Казвам Ви честно, понякога копнея за такава жена или желая жена ми да стане като тях. Трябва ли да се развеждам заради това или да търся извън дома си удоволствие, когато иначе бракът ни е щастлив?“