Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Сега ние можем да твърдим, че:

1. В процеса на биологичното развитие както половите органи, така и начинът на ембрионалното развитие са се оформяли с оглед на приспособимостта на организма, т.е. „целесъобразно“ от гледна точка на резултата.

2. Женските и мъжките полови органи на определен животински вид са, както и разделнополовите организми, елементи на едно-единствено жизнено единство.

3. Съвокуплението и размножението са различни процеси. Половият нагон като функция на нервната система е филогенетически дълбоко запечатан в жизнената матрица. Той се предизвиква от дразнители, произхождащи от животното партньор и се опосредствува чрез нервната система.

4. Във всички стадии на развитие на живота след разделянето на половете нервната система участвува в акта на съвокуплението: в сближаването на партньорите, в пряката подготовка на половите органи за акта, в усещането за съпреживяване и в последвалото като резултат хармонизиране на жизнения процес.

Вродените полови рефлекси, съзряващи у различните животински видове в различни срокове след раждането, се „събуждат“ в мъжкото животно от дразнения, произлизащи от полово зрялото женско животно и възприемани посредством сетивните органи. Така се формира поведението, което независимо от резултата може да бъде наречено „ухажване“.

Тези „ухажвания“ (разбира се несъзнателни) подготвят полово зрялото женско животно за съвокупление. Когато млади полово зрели животни се съвокупят веднъж, силата на задоволения нагон и по-специално оргазъмът свързва в кората на главния мозък всички едновременно възприети цветни, мирисни, слухови или вкусови дразнения с намиращите се в центъра на съвокуплението „вродени“ полови рефлекси в условни полови рефлекси. При по-стари животни това поведение се предизвиква вече от отделни дразнители, които през кората на главния мозък предизвикват възбуда в центъра на съвокуплението, намиращ се в междинния мозък. Така се освобождава тренираната вече съвместна дейност на няколко органи и системи.

В съвокуплението тези условни полови рефлекси се закрепват от приятното усещане, наричано „оргазъм“. За висшите живи същества това е един необходим, присъщ, хармонизиращ жизнения процес елемент.

Ако искаме да хвърлим светлина върху всички жизнени проблеми, към които принадлежи и въпросът за правото на човека на полово задоволяване, трябва да се запознаем с трудната работа на безброй човешки поколения за достигане до понятието за качество на човешкото съществувание. Би трябвало да знаем, че както Карл Маркс някога е казал „За човека най-висшето същество е човекът“, от това следва, че „На човека трябва да се осигурят човешки условия за живот“. Човекът като обществена същество е продукт на обществото и същевременно творец на всички блага, вкл. и на своите собствени. Природните богатства (напр. въглищата, желязото, петролът) добиват стойност за човека едва след като той ги открие, изкопае и използува.

Оттук следва, че само участието на всеки човек в общественото разделение на труда позволява разгръщането на личността му. В този смисъл става ясна недостойната роля, която по-раншните обществени формации предопределяха на жената. В Средновековието учени и духовници са умували сериозно над проблема, дали жената трябва да бъде причислена към хората или не. Който е проследил общественото положение на жената в историята, не се учудва, че е било възможно да възникнат такива въпроси. „Жената и работникът са били подтискани от стари времена“ — писа Бебел.

Възникването на частната собственост и узряването на патриархата фактически довели до това, че в съответните общества жената функционирала като вещ и полово притежание. Тя станала прислужница на мъжа, подобна на един вид „домашно животно“ (Салер). В някои области на Индия допреди стотина години тя била изгаряна заедно с него, когато мъжът й, — неин собственик — умирал. По-рано Ислямът я осъди на пленничество в харема до края на живота. Можело е и може в някои народности тя да бъде купувана и продавана като вещ. Тя не е създадена само за удоволствие на мъжа, но и до днес трябва да търпи удари от него. Във всеки случай тя е трябвало да го слуша и до ден днешен в много страни чрез законите и брака тя му е подвластна.

От проучванията на Мийд знаем обаче, че „повечето свойства на характера, които обикновено се определят като мъжки или женски, са също така малко свързани с пола, както например облеклото, обноските и накитите, които в определени култури обществото е предписвало на единия или другия пол“. Авторката посочва, че поведението на половете и техните взаимоотношения се определят от ролята, която обществото им е наложило. От примера на известни жени от по-ранните столетия може да се съди, че жената е могла да развива своята личност само дотолкова, доколкото са й позволявали да се образова и да действува. Там, където обществото е ограничавало образованието и професионалната дейност на жените, те са били обективно безправни. Предоставена на мъжа и зависима от него духовно, икономически и юридически, жената е оставала настрана от производствения и културния живот. Ние бихме игнорирали фактите, ако искаме да приемем, че тази съдба на жената днес е ликвидирана навсякъде.