Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Двата семепровода влизат в коремната кухина. В близост до пикочния мехур се намират мехурести жлези; те прибавят към минаващите през семепровода спермии алкален белтъчен секрет, който ги предпазва и ги прави по-подвижни. След това спермиите минават през простатната жлеза (орган с кестеновидна форма, който секретира голяма част от семенната течност. Тази течност разрежда семенната маса и повишава още повече подвижността й). Тук семепроводите се вливат в пикочния канал. По-надолу лежат т.нар. Каупърови жлези, големи колкото грахови зърна. Техният секрет, който се излива в пикочопровода преди еякулацията, поддържа семенните клетки свежи и жизнени. При достигане на оргазъма семепроводите увеличават обема си и засмукват спермии от епидидима. Непосредствено след това те рефлекторно се стесняват, налягането в тях се повишава и спермата ое изхвърля навън на няколко тласъка. В този момент мъжът изживява висше сексуално удоволствие.

Описанието на женските и мъжките полови органи бе съществено опростено, за да стане лесно разбираемо. Върху тяхната функция оказват влияние някои други органи. За ерекцията е необходимо усилено подаване на кръв. То зависи от участието на кръвообращението и по-специално на онези артерии, които довеждат кръвта до пещеристите тела. Подаването на по-големи количества кръв обаче зависи от посменного разширяване и свиване на артериите, което се осъществява чрез нервни импулси. Това означава, че при полова възбуда нервната система взема участие при ерекцията на пениса.

Без „заповедите“ на нервната система е немислимо правилното протичане и на следващите фази (напр. ритмичните потръпвания на члена при оргазъма, контракциите на мускулите в стените на семепровода, на мехурестите жлези, на простатата и пр.), както и половото удоволствие, което се възприема съзнателно във висшите раздели на централната нервна система.

Зависимостта на половата функция от нервната система ни води до още един аспект на човешкия живот: това са онези регулиращи механизми, които настройват една към друга функциите на различните органи.

Преди две хиляди и петстотин години Платон в произведението си „Пир“ накарал комедийния писател Аристофан да разкаже една басня за възникването на любовта. Хората първоначално били двойни същества — едновременно мъж и жена—с четири ръце, четири крака и две глави, двойно по-силни и по-умни. Те се опълчили даже срещу боговете. Тогава Зевс от предпазливост разделил всяко същество на две. Оттогава насам всяко полусъщество — жена или мъж — се стреми да се съедини с другата си половина.

Баснята на старогръцкия философ съдържа рационално зърно: жената и мъжът отколе се привличат. Как науката обяснява това? Кои закономерности пораждат желанието за съединяване с любимия човек и какви механизми го управляват? Един отговор бе вече даден при излагането на корените на половия живот. Друг отговор намерихме във взаимодействието на половите хормони.

Ролята на нервната система като регулатор на жизнените прояви на отделните органи бе вече разгледана. Обяснихме, че важните за запазването на живота реакции спрямо закономерно повтарящите се дразнения от околната среда влизат в жизнената матрица на различните форми на живота. По такъв начин те биват предавани заедно с наследствената информация на всички следващи поколения. За различните автоматично протичащи жизнени процеси, като дишането, кръвообращението, терморегулацията и съня, в междинния мозък се намират специализирани центрове. До тази част на мозъка, наречена още хипоталамус, достига „информация“ по много нервни пътища, водещи от повърхността на тялото или от вътрешните органи до главния мозък и обратно. Хипоталамусът сам образува хормони и задържа или активира работата на хипофизата, чието значение за половите функции вече подчертахме. Тук се намира и т.нар. център на съвокуплението, който управлява половите рефлекси и споменатите нервни реакции в половите органи. Тези реакции се предизвикват непосредствено от импулси, предавани чрез гръбначния мозък. Центърът на ерекцията се намира на равнището на кръстната кост. Оттам по нервен път се предизвиква кръвонапълване на пещеристите тела у мъжа и жената. Центърът на еякулацията се намира в поясната област на гръбначния мозък. Когато възбудата се доближи до кулминационната си точка, нервните клетки на този център изпращат импулси до мускулите на семепровода, респ. на влагалището, и довеждат до изхвърлянето на спермата от мъжа или до потръпването на влагалищните стени. Усещането за по-лова наслада се появява в кората на главния мозък вследствие на обратна информация, минаваща през всички споменати стъпала.