Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Моралните норми не произхождат от един вечно валиден нравствен закон. Те са различни, променят се и служат на интересите на различни обществени групи. По-рано те са служили главно на управляващото малцинство, докато болшинството прозря антагонистичния характер на човешкото битие.

В съзнанието на много хора понятието „морал“ се свързва само със сексуалното поведение. Както обаче видяхме, моралът е съставен от норми за цялостното поведение на човека и неговата социална група. В сексуалната област моралът доскоро поставяше само забрани: „Не смей! — Това е недостойно, разпътно, греховно, неморално!“ Не е чудно, че не една религиозна общност е създавала такива правила, чието съблюдаване противоречи на първичните жизнени потребности на мнозинството. Само по този начин тя е можела да си осигури влияние върху, общо взето, „греховното“ човечество.

Историята показва, че управляващата прослойка никога не се е ограничавала в житейските удоволствия, и най-малко в сексуалните. Поддържана от духовенството, тя е препоръчвала аскетизма, но на бедните. „Моралът или неморалността … е решително класов морал. Господствуващата класа никога не се е опитвала да натрапи своя собствен морал на другите класи, защото това би било отказ от собствените привилегии“ (Левинсон). Лион Фейхтвангер пише: „Никъде другаде бездната между закона и живота не е била по-голяма, отколкото в тази област. Цялото комедийно творчество на епохата черпеше материал от противоречието между естествения нагон и общата практика, от една страна, и законодателството и официалния морал, от друга.“

Всички антагонистични обществени формации допускат в отношенията между половете един „двойствен морал“. На мъжа бе — и все още е — позволено да тълкува свободно сексуалния морал, а от жената се изискваше — и все още се изисква — да го спазва строго. „В почти всички западни култури и до днес съществуват специални сексуални ограничения за жената“ (Гизе, 1968). Някои учени се опитаха да „обосноват“ биологически двойствената нравствена норма. При това, когато е тълкувано особеното положение на жената, не е вземано пред вид общественото й положение. Когато прелестта й съблазняваше, тя бе змията, а мъжът, който търсеше удоволствието — жертвата. Дори Климент Александрийски, считан за свободомислещ теолог, казвал: „Всяка жена трябва да се изчервява при мисълта, че е жена.“ Само преди две столетия били изгаряни „разпътни вещици“, защото били спали с „дявола“; но нито един мъж, лягал с такива „вещици“, не е отишъл на кладата. Дори съвременният език не разполага с понятия от мъжки род, равностойни на понятията „паднала жена“ или „проститутка“.

В сферата на сексуалността моралът винаги е по-консервативен от социалноикономическата структура на обществото, което го е създало. Той крета зад развитието на тази структура, действува дълго време като надживян морал, за да стане най-подир смешен предразсъдък. Често пъти са необходими големи усилия, за да се разчупят традициите и да бъдат създадени нови морални категории, които да ръководят човека и да са в хармония с променените жизнени условия.

Под формата на морални принципи всяко общество създава твърди правила, които поставят половия живот в определени рамки и при необходимост го ограничават. Тези правила не застрашават другите интереси на господствуващите сили в обществото, а ги укрепват. Човек следва нравствените закони с толкова по-голямо усърдие, колкото повече те довеждат до удовлетворяване на индивидуалните му потребности в съзвучие с обществения живот. Ако моралът ограничава или възпрепятствува интимния контакт на партньорите извън това (напр. в брака), той не само ще бъде нарушаван, но ще доведе до такива форми, от които трябва да предпазва: до ненормално или агресивно поведение.

„Двойственият“ морал на съществуващите още антагонистични обществени формации се изявява в отношенията между половете в три характерни форми:

1. В различно морално нормиране и оценка на сексуалното поведение на двата пола: от жената преди брака се изисква непременно целомъдрие, а по време на брака — безусловна съпружеска вярност; на мъжа мълчаливо се позволяват и предбрачни, и следбрачни връзки.

2. В постоянно лавиране между формално признание на официалните морални норми и практическо игнориране на валидността им по отношение на собственото поведение.

3. В противоречие между „теоретичното“ вникване в общественото развитие и свързаните с него необходими норми за поведение, от една страна, и упоритото придържане към надживени вече изисквания на морала.