Пол Андерсън - Операция „Хаос“

Хапнахме, пийнахме бира, отпочинахме малко — и поехме. Джини със Сварталф, който седна на дъгата на седлото, летяха отпред, а аз — малко по-назад и надясно. Метлите работеха зле, движеха се бавно. Защитният екран изобщо отказа да се включи и ние бяхме съвсем открити за духащия отдясно вятър. Затуй пък успяхме да се вдигнем нагоре и да изравним полета си, преди той да се засили.

Изведнъж започнаха зрителни изкривявания. Гледах — и ръката ми все по-силно стискаше лоста за управление. Сварталф, Джини, камъните долу — всичко се набръчка, започна да се свива и да се втечнява. Всичко стана неприлично карикатурно и една гадна карикатура се сменяше от друга, още по-гадна. Сякаш от телата провисваха късове месо, източваха се като капки, изтъняваха и се удължаваха, после се откъсваха и изчезваха. Звуците също се промениха. Пронизителният писък премина в какофония: вопли, тътен, бръмчене, като че ли някой бързо произнасяше заплашителни думи. Почти ги разбирах. Те вибрираха под прага на чуваемостта, но тялото ми ги усещаше.

— Не обръщай внимание! — закрещях аз. — Това е Доплеров ефект 49 49 Доплеров ефект — изменение на дължините на вълните, възприемани от наблюдателя поради движението му спрямо вълновия източник. Бел.прев. … — но викът ми не можа да пробие хаоса.

Внезапно жена ми започна да се отдалечава, отлиташе, въртейки се, сякаш бе откъснат от вятъра лист. Опитах се да летя след нея, направо сред поривите на вятъра, от който ми изскачаха сълзи от очите. Но колкото повече отклонявах курса си към метлата на Джини, толкова по-бързо тя се отдалечаваше от мен.

— Бойаи, помогнете ми! — завиках в празното пространство и пустотата ме погълна.

Плъзгах се надолу по някаква невъзможна и безкрайна крива линия. Метлата не можеше да излезе от пикирането. Не — мъчех се да се преборя със себе си и със страха си, — няма да падна! Полетът скоро ще се изравни, скоро, когато бъда над онези…

Купчината камъни, към която косо падах, се оказаха не камъни, а планинска верига. Бурята се кикотеше на усилията ми. Метлата се тресеше под мене. Теглех с всички сили лоста за управление, мучах заклинания, но нищо не можех да сторя. Няма да успея да се приземя, ще се врежа в канарите…

…Вероятно съм прелетял няколко хиляди километра, не по-малко, иначе щях да забележа тези остри върхове сред безкрайната равнина… Изгубих Джини… Изгубих Вал… Може би ме очаква смърт, но нямам право да губя надежда…

— Ию-у-у! — Този звук проряза общия шум и хаос. Рязко се обърнах и едва не паднах от седлото — към мен се носеше Джини. Развяващите се коси на жена ми пламтяха, звездата на вълшебната й пръчка отново сияеше като Сириус. Метлата управляваше с ноктестите си лапи Сварталф, тоест Бойаи. Жълтите му очи искряха, святкаха белите му зъби. Муцуната на котарака приличаше на муцуна на пантера.

Вече летяха редом с мен. Джини се наведе и хвана ръката ми. Сякаш ток премина от нейната длан по цялото ми тяло. Наблюдавах как котаракът управлява метлата и повтарях движенията му. У нас, на Земята, подобно пилотиране би довело до катастрофа, но тук само направихме завой и започнахме да се издигаме.

Как да ви обясня това? Представете си, че сте плоско, митично създание… Макар че всяко живо същество е митично създание… Е, добре, вие сте плоско същество, живеещо в пространство с две измерения. Две, не повече. Живеете в повърхността. Да, да, именно „в“. Щом това е плоскост, геометрията й се подчинява на евклидовата геометрия, която сме учили в училище: успоредните линии не се пресичат, най-късото разстояние между две точки е правата линия, сборът от ъглите на триъгълника е 180 градуса и т.н.

Сега си представете, че някакъв триизмерен гигант ви измъква и ви спуска върху повърхност с друга форма, например сфера. Ще откриете, че пространството се е променило по фантастичен начин. Линиите върху сферата са паралели и меридиани, което предполага, че имат крайна дължина. Разстоянието между две точки е толкова по-малко, колкото линиите на измерване са по-близо до дъгата на най-голямата окръжност. Сборът от ъглите на триъгълника се оказва променлива величина, винаги по-голяма от 180 градуса, и т.н. Ако все още не сте си изгубили ума…

Представете си конус, хиперболоид, тела, получени от въртенето на логаритмични и тригонометрични криви, тяло, получено от въртенето на лентата на Мьобиус… Представете си всичко, каквото можете. А сега си въобразете планета, където непрекъснати урагани разпенват водите и където обикновените физични закони не действат. Във всяка отделна точка повърхността има своя форма, която не остава постоянна във времето… Превърнете двете измерения в три, сетне в четири. Прибавете още едно — оста на времето. Възможно е темпоралните оси да са повече — така предполагат някои философи. После добавете хиперпространството, в което действат паранормални сили. Нека там са в сила законите на хаоса и омразата. И вие ще получите известна аналогия с Адската вселена.