Пол Андерсън - Операция „Хаос“

Джини се изправи.

— О’кей, тогава отиваме в Ада — горната й устна потрепна. — Направо в Ада. Не бива да изпуснем тази възможност. Няма време да се подготвяме.

— А! — Барни се преви, сякаш го ритнаха в корема. — Не, вие сте полудели! Без подготовка, без да имате нужната екипировка…

— Ще се задоволим с това, с което разполагаме — настоя Джини. — Ще се възползваме от съветите на Бойаи. Докато сме тук, Лобачевски също има право да ни помага. Ще спечелим — на наша страна е ефектът от неочакваното ни появяване. Демоните не ще успеят да организират силите си. Нахлуването ни, повтарям, ще бъде твърде неочаквано за тях. А щом излезем извън границите на американската юрисдикция, Блестящия нож няма да има законно основание да ни принуди чрез вълшебство да се върнем. И няма да ни пречи. Ако спрете помощта си, това навярно ще означава нашата смърт. То ще е равно на убийство. Освен това подозирам, че и Ножа е на наша страна. Съвсем не му харесват действията, които е задължен да предприеме. По-скоро ще ни предложи своята помощ. — Джини приближи до Барни, взе ръката му с две ръце и погледна от долу на горе прорязаното му от бръчки лице. — Не ни пречете, стари друже — помоли го тя. — Трябва да се съгласите с мен.

Болеше ме, като гледах как се мъчи Барни. Но в края на краищата той яко изпсува и даде заповед. Хората се хванаха на работа.

В залата влезе Грисуълд.

— Вие вече… О! Не можете да тръгнете веднага!

— Не можем да не тръгнем — казах аз.

— Но вие… дори не сте обядвали! Силите ви ще отслабнат и… Добре де, знам, че не мога да ви спра. Понякога оставаме да работим до късно и затова в лабораторията имаме хладилник с хранителни продукти. Ще отида да видя какво има вътре.

Ето тъй тръгнахме да щурмуваме Ада! Янис даде на Джини чантата си, която се носеше през рамо, а Барни ми връчи якето си. То ми беше голямо, тъй че се наложи да скъсим ръкавите му. Натъпкахме чантата и джобовете на якето със сандвичи с фъстъчено масло за нас и консерви с пушена селда за Сварталф-Бойаи. Взехме и четири кутии бира.

Що-годе имахме екипировка. Тя се намираше главно в чантичката на Джини. Там беше и донесеното от доктор Ашман удостоверение за раждането на Валерия. Инструкциите му как да го използваме бяха основната причина да го поканим на съвещанието. Сега-засега Джини бе прибрала документа в чантичката си, а нея — в сутиена си.

Никой, дори нашите геометри не знаеха със сигурност какви средства ще се окажат ефикасни в Ада, а какви — не. Лобачевски можа само да ни каже, че там религиозните символи не притежават силата, която имат тук. Действието им се основава на милостта на Всевишния, а всички знаят, че жителите на Ада не са способни да обичат. Нещичко ни предлагаше езичеството. Неговите понятия за чест и справедливост не значеха нищо там, закъдето се бяхме запътили, но понятията за сила и изкупителна жертва — да. И макар че са изминали векове от последното поклонение, отслужено на езическите богове, в символите им все още съществуваше достатъчно сила и могъщество.

Както винаги, Джини закопча деколтето си с брошка с изображението на сова: знак, че е дипломирана магьосница. Грисуълд изнамери отнякъде миниатюрна жълтеникаво-зелена плочка с ацтекски произход. Върху нея имаше гротескно изображение на озъбен пернат змей. Прикрепих плочката към фенерчето си за трансформиране и го скрих под ризата си. Малко смутен от погледа на Карслунд, Барни бръкна в джоба си и извади сребърна висулка с формата на чукче — копие на онези, които са носели викингите. Тя беше на жена му, но Барни си я беше присвоил и я носеше като талисман. Сега надяна верижката с висулката на врата на Сварталф.

Нямаше смисъл да мъкнем огнестрелно оръжие. И двамата с Джини стреляхме добре, но това се отнасяше за евклидовото пространство. А щом заради променящата се гравитация траекторията на изстрела се променя до неузнаваемост, по-добре е да забравим за огнестрелните оръжия. Въоръжихме се със саби — прикрепихме ги около кръста си. Сабята на Джини беше съвременна изработка, от стомана „Солинген“, предназначена главно за магьосническите ритуали, но бе добре наточена. Моята бе по-древна, ала също притежаваше магическа сила. Беше тежко, сигурно оръжие, обходило моретата — било е абордажна сабя на пирата Декартур.

Въздухът също можеше да се окаже проблем. Адът се слави с безчестието си, пък и във всяко отношение той е мръсно място. Запасихме се с дихателни апарати за подводничари. Ако човек се превърне в русалка или друго подобно създание, най-добре е да му помага маг или вещица. Но такива специалисти са малко, затова подводничарите често пъти се задоволяват с обикновена кислородна бутилка и маска. Маските могат да бъдат различни по вид и по размер и за различни животни, тъй че намерихме подходящ комплект за Сварталф. Към резервната бутилка взех още една маска — за Вал, ако всичко мине добре.