Пол Андерсън - Операция „Хаос“

Сварталф врътна опашка, мустаците му щръкнаха, а козината около врата му се наежи.

— Значи имаме успех! — завика Джини и се разтанцува. — Ура-а!!! Ию-у-у!!!

— До известна степен — да — и аз бях изпълнен с решителност, но ентусиазмът ми бе значително по-слаб. Охлаждаше го онова, което научих от Лобачевски. Предчувствах, че ще срещнем големи трудности. Едва ли Врагът толкова лесно ще ни позволи да успеем. Срещу нас ще се възправи цялата му сила, цялата му хитрост.

— Така — смутено каза Карслунд, — така, така…

Джини прекрати бойния си танц, когато рекох:

— Може би е по-добре да му позвъните, доктор Грисуълд?

Дребничкият доктор кимна.

— Ще му позвъня от кабинета си, а вие оттук ще виждате и чувате всичко.

Наложи се няколко минути да почакаме. Притиснах силно Джини към себе си. Някои тихичко разговаряха, други безсилно се бяха отпуснали на столовете. Само Бойаи беше бодър — чрез Сварталф той задоволяваше ненаситното си любопитство, изследвайки всичко в лабораторията, сякаш беше обикновен посетител. Но нека не забравяме — пред нас беше един от най-големите учени сред всички хора, които ще живеят на Земята, докато тя съществува… Страшно много го интересуваше как се развиват нещата на нашата планета и изпадна във възторг, когато Янис му изнамери отнякъде подшити броеве на списание „Световна география“.

Телефонът оживя — чу се звън.

— Извинете, че ви накарах да чакате — рече Грисуълд, — но не можах да ви се обадя по-рано. С какво мога да ви бъда полезен?

Фебереецът назова името си и показа карта.

— Опитвам се да открия мистър и мисис Матучек. Вие ги познавате, нали?

— Е, да… Отдавна не съм ги виждал — Грисуълд хич не умееше да лъже.

Лицето на Блестящия нож стана сурово.

— Моля, изслушайте ме, сър. Днес се върнах от Вашингтон. Ходих там заради тях. Много е важно. Разпитах подчинените си. Мисис Матучек е изчезнала и изобщо не могат да я открият. Мъжът й известно време се намирал в защитена от външно наблюдение зала за съвещания. Никой не го е видял да я напуска след работно време. Изпратих човек да го потърси, но напразно. Моите хора са фотографирали всички, които са влезли в сградата. Сътрудниците от криминалната лаборатория са разпознали вас сред другите участници в срещата. Продължавате ли да твърдите, че семейство Матучек не са при вас?

— Н-не. Няма ги… Какво искате да правите с тях? Да ги обвините в криминално престъпление ли?

— Докато не са замесени в такова — не. Но ми е дадена специална писмена заповед, с която се нарежда да не бъдат допуснати някои действия, които семейство Матучек вероятно ще пожелаят да предприемат. В такъв случай, както те, така и всеки, който им окаже помощ, еднакво подлежи на арест.

Грисуълд се оказа юнак. Надви уплахата си и занарежда, като пръскаше слюнки:

— Честна дума, сър, възмутен съм от подтекста на думите ви. При всички случаи заповедта следва да бъде връчена на онези, за които е предназначена, тоест на мисис и мистър Матучек. Иначе тя няма законна сила. Дотогава не ограничава нито техните, нито на съучастниците им действия.

— Правилно… Нали не възразявате да дойда и да огледам помещението? В което се намирате сега. Може би все пак са там. Без вие да знаете.

— Не, сър, възразявам. Вие не бива да идвате тук.

— Бъдете благоразумен, доктор Грисуълд. Освен всичко друго, нашата цел е и да ги защитим от самите тях.

— Подобни намерения са присъщи на сегашната администрация. Но на мен те не ми се нравят. Довиждане, сър.

— Ей, почакайте — Блестящия нож понижи глас, но това не смекчи тона му. — Вие не сте собственик на сградата, в която се намирате.

— Само че аз отговарям за нея. „Трисмегист“ е частно владение. Мога да упражнявам управлението на тази сграда по свое собствено усмотрение. И забранявам достъпа в нея на вас… и на вашите слуги.

— Но не и ако дойда със заповед за обиск, професоре.

— Тогава ви съветвам по-скоро да си я издействате — и Грисуълд прекрати телефонното вълшебство.

Ние в лабораторията се спогледахме.

— Колко време ни остава? — попитах.

Барни вдигна рамене.

— Не повече от трийсетина минути. Феберейците сигурно са вече на път.

— Има ли смисъл да се опитаме да избягаме оттук? — въпросът беше на Джини.

— Не бих ви съветвал. Вероятно всичко наоколо е под наблюдение още преди Блестящия нож да бе потърсил Грисуълд по телефона. Мисля, че той е изчаквал единствено за да разбере какво правим тук. Заповядали са му да предприеме решителни действия само в краен случай.