Еднакво добре умеел да свири на цигулка и да върти шпагата — опасно било да се дуелираш с него. През 1823 година изпраща на баща си черновата на своя труд „Абсолютна наука за пространството“. Гаус по-късно използва някои от идеите му във философските си произведения. Самият Бойаи никога не узнава за това. В книгата си младият унгарец за пръв път прави сериозен опит да формулира неевклидовата геометрия. Той пръв доказва, че аксиомата за успоредните прави не е логически необходима.
За нещастие трудът му е публикуван едва в 1832 година, и то като приложение към първия том от съчиненията на неговия баща, написани на латински. Междувременно Лобачевски независимо от Бойаи получава сходни резултати, а трудът на унгареца остава незабелязан.
Това, изглежда, силно го разочарова. Заедно с баща си, който става преподавател в Реформисткото училище, се заселва в Базарели и умира през 1860 година. Животът му протича в епохата на зараждаща се революция. Пред очите му избухва революцията на Кошут от 1848 година, последва поражението й и развихрилата се след това реакция. Но в материалите за него, които открихме, не се казваше нищо за участието му в революцията или поне за някакво негово отношение към нея. Бил е свидетел на отмяната на военното положение през 1857 година и засилването на либерализма. Наистина страната му не си извоюва пълна национална независимост, а остава в рамките на Австро-Унгарската империя. Това се случва едва седем години след смъртта му. Питах се дали душата му е дочакала събитието, преди да се възнесе в други селения?
Повече неща успяхме да открием за Лобачевски. Роден е през 1792 година в Нижни Новгород. Когато става на седем години, баща му умира. Семейството се премества в Казан. Мизерстват, но майката успява да му осигури добро образование. На осем години Николай взема успешно всички изпити и го приемат в гимназията. На четиринадесет влиза в местния университет, на осемнадесет получава научна степен, на двадесет и една е назначен за асистент-професор, а на двадесет и три става професор. Отговаря за музея и библиотеката на университета. Общо взето, по това време между тях няма разлика — навсякъде запуснатост и безпорядък, отделените средства са малко. Лобачевски полага голям труд и след няколко години с библиотеката и музея се гордее цяла Русия. При царуването на Александър в задълженията му влиза и шпиониране на студентите. Но той успява да мине без доноси — и правителството е доволно, и студентите го обожават.
През 1827 година става ректор на Казанския университет. Той изгражда университета в буквалния смисъл на думата и така изучава архитектурата, че може самостоятелно да проектира сгради. Когато през 1830 година избухва холерната епидемия, взема особено строги санитарни мерки и затова смъртността сред студентите и преподавателите не е голяма. По-късно половината град е унищожен от пожар. Обсерваторията и най-важните университетски сгради са опожарени, но Лобачевски успява да спаси апаратурата и книгите. След две години щетите са възстановени.
От 1826 година Лобачевски започва да работи върху неевклидовата геометрия. Дори да не живееше в Казан, а в Канзас, пак щеше да го стори. Новината за откритието му се разпространява из Западна Европа толкова бавно, че един по-нетърпелив човек би излязъл от кожата си. Но Лобачевски е твърде зает със своето дело, за да бърза. Най-сетне откритието му става известно и когато за него научава Гаус, то му прави толкова силно впечатление, че предлага Лобачевски за член на Кралското научно дружество в Гьотинген. Това става през 1842 година.
Може би причина за снемането му от длъжността ректор през 1846 година е омразата и злобната подозрителност на царското правителство към всичко неруско, към признанието в чужбина. Разрешават му да бъде преподавател, нищо повече. Смазан от мъка, Лобачевски намира утешение единствено в математиката. Зрението му отслабва с всеки изминал ден. Синът му умира. Лобачевски работи, мечтае, диктува своята „Обща геометрия“ 46 46 По-точно „Пангеометрия“. Бел.прев.
. Книгата е завършена малко преди смъртта му. Умира през 1856 година.
Той безспорно беше светец.
— Не, Стивън Антонович, не бива да преувеличавате заслугите ми. Сигурен съм, че имам много грешки и грехове. Но божията милост няма граници. Аз бях… невъзможно ми е да го обясня. Да речем тъй: позволиха ми да се занимавам с любимата си работа.
На дъската се появяваха все нови изречения. От време на време Янис изтриваше написаното и тебеширът подновяваше своя бяг. Русинът и унгарецът решиха, че на френски се разбират по-добре, отколкото на немски, и онези, които знаеха езика, постепенно започнаха да схващат каква е работата. Единствено аз разбирах всичко, защото споделях едно тяло с Лобачевски. Колкото повече неща ми се изясняваха, толкова по-голяма нужда изпитвах да ги обясня и на останалите. А времето летеше.
Читать дальше