Пол Андерсън - Операция „Хаос“

Чарлз: — Но тогава те няма за какво да се безпокоят!

— Господа — каза моето тяло, прекрачвайки напред, — моля да ме извините, тъй като все още не съм свикнал с обстоятелството, че ми се налага да споделям с господин Матучек неговото тяло. Ще ми окажете ли тази чест да си спомните, че това не е същото, като да владееш собствената си плът. Още не зная съвсем точно какво ви е принудило да молите за помощ. И тъй като сега се намирам в човешко тяло, нямам други, по-добри средства от онези, с които разполагате вие, за да разбера кой е господинът, вселил се в котарака. Струва ми се, че зная целта на превъплъщението му, но ако нямате възражения, нека почакаме и да вземем решение въз основа на по-точна информация.

— Ама че работа — Барни пое дълбоко въздух. — Как си, Стийв?

— Добре — отвърнах. — И с всяка минута се чувствам все по-добре — това не бе съвсем точно, защото когато се споразумяхме с Лобачевски, аз сякаш се раздвоих и заедно с моите усетих и неговите емоции и мисли. Но мъдростта и добротата им надминаваха всяко въображение.

Разбира се, не можех да зная нищо нито за земния му живот, нито за преживяванията му сред многобройната тълпа светци. Мозъкът ми на смъртен и препълнената ми със скръб душа не можеха да вникнат във всичко това. Най-многото, което разбирах, приличаше на едва доловима мелодия и в нея се преплитаха безкраен покой и вечна радост. Все пак ще се опитам да обясня какво беше за мен присъствието на Лобачевски. Представете си, че ви се яви насън най-старият и най-добрият ви приятел, и в общи линии ще ви стане ясно.

— Почти сме готови — съобщи Джини. Тя и Грисуълд бяха поставили върху масата някаква дъска — просто приспособление, което приличаше на планшет, но за онези, които имат лапи вместо ръце. Джини седна на крайчеца на масата, клатейки крака. Трябва да ви кажа, че бяха много хубави, дори Лобачевски отбеляза това. Въпреки че реакцията му бе да започне да съставя уравнения, изразяващи формата им.

Сварталф седна пред дъската, а аз се наведох от другата страна на масата, готов да задавам въпроси.

Тишината се нарушаваше единствено от дишането ни. Лапата помръдна, задвижи парчето тебешир, омагьосано със същото заклинание, което управлява метлата.

Всички прочетоха изречението, написано с едри букви:

— Аз съм Янош Бойаи от Унгария.

— Бойаи! — на Фалкенберг чак му секна дъхът. — Господи, съвсем бях забравил за него! Не е чудно, че той… но как…

— Това е голяма чест за мен. Изследванията ви бяха вдъхновяващи за всички — с нисък поклон изрече Лобачевски.

Нито Бойаи, нито Сварталф искаха да му отстъпят по учтивост. Котаракът се изправи на задни лапи, поклони се, сетне отдаде чест по военному. После тебеширът отново се задвижи и изписа един ред цветисти комплименти на френски.

— Кажете ми все пак кой е този? — пошепна Чарлз зад гърба ми.

— Не си спомням биографията му — също шепнешком му отговори Фалкенберг, — но зная, че е бил изгряваща звезда на небосклона на неевклидовата геометрия.

— Ще се поровя в библиотеката — предложи Грисуълд. — Май тази размяна на любезности ще продължи доста дълго.

— Прав е — пошепна Джини на ухото ми. — Не може ли да ги накараме да побързат? Отдавна трябваше да сме в къщи. И ако телефонът иззвъни — чакай поредните неприятности.

Обясних всичко това на Лобачевски, който пък го обясни на Бойаи. Той написа „Аber naturlich“ 44 44 Разбира се, естествено (нем.) и ни увери (уверението излезе предълго), че когато е възникнала необходимост, е станал военен и като имперски офицер се е научил да действа решително. Смята да действа така и сега, особено щом такава очарователна девойка апелира към неговата чест. Като почтен човек е държал и ще държи на честта си при каквито и да е обстоятелства. Уверява ни, че нито веднъж в живота си не я е накърнил…

Нямам намерение да се подигравам с този велик човек. За да мисли, душата му разполагаше само с един котешки мозък и възприемаше света чрез сетивните органи на Сварталф. Ето защо човешките недостатъци на Бойаи ни се представяха в явно преувеличен вид. Именно поради това му бе толкова трудно да намери израз за гигантския си интелект и своя рицарски дух.

Грисуълд откри нещичко за него в енциклопедиите и в трудовете по история на математиката. Докато си разменяха любезности с Лобачевски, ние се запознахме с биографията на Янош Бойаи.

Роден е в Унгария през 1802 година. Тогава страната е една от провинциите на Австрийската империя. Баща му 45 45 Фаркаш Бойаи (1775–1856). Бел.прев. е бил виден математик, познавал се е отблизо с Гаус. Обучил сина си на изчислителна техника и на математически анализ още преди да навърши тринадесет години. Посъветван от баща си, Янош на петнадесет години постъпва в Кралското инженерно училище във Виена. А на двадесет става офицер от инженерните войски.