Пол Андерсън - Операция „Хаос“

Влязох.

И се озовах в коридор. На края му имаше завеса, а зад нея — обширно помещение. И то беше празно. Но късметът ми не можеше да продължава много дълго. Завесите бяха три. Зад втората се виеше спираловидна стълба, оттам се чуваха звуците на химн. Зад третата също продължаваше коридор, по-голямата част от който бе заета от закачалки с висящи на тях стихари. Очевидно йоанитът получаваше някъде другаде наставления, идваше тук да облече стихара си и чак тогава се качваше при хора. Като свършваше да пее, се връщаше по същия път. Ако хорът наистина се състоеше от шестотин и един души, пеещите трябваше да се сменят доста често. Може би сега, през нощта, имаше повече свещеници, по-тренирани от ентусиастите миряни, смените не бяха толкова чести. Но при всички случаи по-добре ще е да не се мотая повече тук.

Ако се наложи да се превръщам във вълк, костюмът ще ми пречи. Дали да не го съблека и да го оставя под тези дрехи? Но пък ако някой ме види бос и в трикото — „вълчия костюм“, трудно ще повярва в добрите ми намерения. Извадих ножа от ножницата и го пъхнах в джоба си. И тръгнах.

Коридорът опасваше цялата сграда, по стените имаше много врати. Изглежда, тук бяха главно кабинетите, канцелариите или нещо от тоя род. Вратите бяха затворени, светлината — угасена. На матовите стъкла личаха надписи. Например: „Постова пропаганда. Отдел 1/2“. Оттук се контролираха огромни територии. Някои надписи светеха с жълта светлина. Като минавах покрай една такава врата, чух тракане на пишеща машина. Бях свикнал да чувам само безкрайното песнопение, а сега изведнъж — тракане на машина! Така се изплаших, стори ми се, че тракат челюстите на скелет.

Имах само смътен план. Очевидно Мармидон, свещеникът от демонстрацията при нашето предприятие, получава нареждания от този център. След като е изпълнил поръчението, той се е върнал тук, за да го очистят братята му от греха при контактуването му с езичниците. Сложните, грижливо разработени заклинания, чието вълшебство е твърде скъпо за обикновения човек, ще го пречистят много по-бързо, отколкото това би станало по естествен път. В края на краищата бих могъл да търся единствено Мармидон. Ако той няма нищо общо с отвличането, ще пропилея сума време в този зайчарник, без да постигна нищо.

От коридора тръгваха стълби, които се виеха ту нагоре, ту надолу. Накъде водеха те, можеше да се прочете от надписите по стените. Очаквах това. Изглежда тук идваха много миряни и духовници от други места, които имаха работа в канцелариите и кабинетите. Не в секретните отдели, разбира се. Още един надпис — за кабинета на Мармидон, номер 413. Той е посветен пета степен, твърде висок ранг: още две степени и става кандидат за по-висш ранг, тоест за званието адепт. Ето защо реших, че не е обикновен свещеник, капелан или мисионер, а по-скоро е от ръководната върхушка на храма. Но изведнъж ми дойде наум, че не зная какви са нормалните му задължения.

Сега вече се движех двойно по-предпазливо. На площадката на третия етаж пътя ми прегради стоманена врата. Тя беше заключена. Не е чудно, помислих си, стигнах до покоите на висшето духовенство. Вратата не бе толкова висока — един пъргав човек можеше да я прескочи. Така и направих и попаднах в помещение, което на пръв поглед не се отличаваше от долните, но по тялото ми полазиха мравки — толкова много свръхестествена енергия бе съсредоточена тук.

Четвъртият етаж приличаше на Медисън авеню. Коридорът бе облицован с тухлички, от сводестия таван висяха маслени лампи, оформени като Чашата на Граал 27 27 Чаша на Граал — според християнската традиция — тайнствен съд с кръвта на Христос, събрана на Голготата; счита се, че е невидим за недостойните и непосветените. Бел.прев. . Мятаха се огромни сенки, ехото от песнопението се отразяваше от стените. Миришеше странно — на киселина, на мускус и пушек. Изглежда тук стаите бяха много големи: вратите, направени като готически арки, се намираха на значително разстояние една от друга. Върху тях имаше само табелки с имена, без номера, но аз реших, че номерацията би трябвало да продължава.

Една от вратите зееше, оттам струеше неочаквано силна светлина. Надзърнах и видях множество книжни лавици. Някои от книгите изглеждаха старинни, но повечето бяха съвременни. Да, ето тази, дебелата, вероятно е „Ръководство по алхимия и метафизика“, онази — „Енциклопедия на тайнственото“, а ето и подвързана подборка на „Душите“… Какво пък, всеки учен трябва да си има подръка библиотека, но тук изглежда се провеждат много странни изследвания. Какъв „късмет“ имах, че някой продължаваше да работи до късно през нощта.