Пол Андерсън - Странникът, който дойде рано сутринта

— Че къде правят такава бира? — зачудих се аз.

— Ами навсякъде. В Исландия — също. — Той се замисли за момент и продължи: — Например, във Винланд.

— Къде е тоя Винланд? — учудих се аз.

— На запад, откъдето дойдох. Мислех, че знаете… почакайте малко. — Той отново поклати умислено глава. — Може би ще успея да отгатна — чували ли сте за човек на име Лейф Ериксон 6 6 Скандинавски викинг, достигнал през 10-ти век бреговете на Северна Америка. В откритата от него земя растели диви лозя и затова я назовал Винланд. Б. пр. ?

— Не — отвърнах аз. Много по-късно стигнах до извода, че неговият въпрос беше всъщност едно доказателство в потвърждение на историята му, тъй като сега, след пет години, Лейф Ериксон наистина е добре известен на всички ни водач. Вече вземам по-насериозно и разказите за страните, които е видял Бярни Херюлфсон 7 7 Норвежки викинг, който се отправил в 985 г. към остров Гренландия, но ветровете и теченията го завлекли до гористите брегове на североамериканския материк. Б. пр. .

— А може би познавате баща му — Ерик Червенокосия 8 8 Откривател и изследовател на Гренландия, който през 9-ти век се заселва в Исландия заедно с баща си. Б. пр. ? — попита Джералд.

— О, да — казах аз. — Сигурно имаш предвид норвежеца, дето избяга в Исландия заради клането, което беше устроил в своята родина и сетне ни напусна пак по същата причина. Той се е заселил сега със своите хора в Гренландия.

— Тогава съм попаднал в епохата… малко преди пътуването на Лейф — измърмори той. — В края на десети век.

— Виж какво — намеси се Хелги, — ние бяхме търпеливи с теб дотук, но не е моментът да си задаваме гатанки. С това се занимаваме по време на празненствата. Не можеш ли да кажеш ясно и по човешки откъде идваш и как се озова тук?

Джералд потръпна и покри лицето си с длани.

— Я остави човека на мира, Хелги — сопна се Торгуна. — Не виждаш ли, че е разстроен?

Той повдигна глава и я погледна така, както гледа едно бито куче, когато го погалят ласкаво. В помещението беше мрачно: от прозорците се процеждаше достатъчно светлина, така че не се налагаше да палим свещи, но същевременно не беше достатъчно светло, за да се вижда нормално. Все пак, аз забелязах как лицата и на двамата почервеняха.

Джералд си пое дълбоко дъх и започна да се опипва: дрехите му бяха покрити с множество джобове. Извади малка хартиена кутия, а от нея — къса бяла пръчка, която пъхна в устата си. След това измъкна друга кутия, взе от нея дървена клечка и когато я драсна, на крайчето й се появи пламък. С огъня от клечката запали пръчката в устата си и вдиша дима.

Всички го зяпнахме.

— Това да не е християнски ритуал? — попита Хелги.

— Не… не съвсем. — Измъчена усмивка изкриви устните му. — Мислех, че ще изглеждате доста по-изненадани, дори ужасени.

Това действително е нещо ново — признах аз. — Но ние тук, в Исландия, сме доста трезви хора. Тези огнени клечки могат да бъдат твърде полезни. Да не си дошъл да търгуваш с тях?

— Не — въздъхна той. Изглежда вдишаният дим го успокои. Това ми се стори странно, тъй като преди това димът, с който беше изпълнено жилището, насълзи очите му и го накара да се разкашля. — Истината е… но вие няма да ми повярвате. И аз самият не си вярвам.

Ние зачакахме мълчаливо. Тялото на Торгуна беше приведено напред, а устните й бяха леко разтворени.

— Този гръм … — Джералд кимна уморено с глава. — Аз бях навън, в бурята, и вероятно някоя мълния ме е ударила по специален начин, тъй, както се случва веднъж на хилядолетие. И ударът ме е запратил в миналото.

Това бяха неговите думи, отче. Аз не ги разбрах и му казах това.

— Наистина е трудно да се разбере — съгласи се той. — Дай боже просто да сънувам. Но ако това е сън, трябва да издържа, докато се събудя. Така. Аз съм роден през 1932 г. след Христа, в една разположена на запад страна, която вие все още не сте открили. През двадесет и третата година от моя живот бях в Исландия като участник в армията на моята страна. След това ме удари гръм … и ето ме тук, в един момент, когато от Христа са минали по-малко от хиляда години — иначе казано, аз съм тук повече от хиляда години преди да съм бил роден.

Всички стояхме неподвижни. Аз хлопнах по плота на дървената маса с чука и дръпнах голяма глътка от моя рог. Една от слугините изциври. Рагхилд изсъска свирепо, така че и аз я чух:

— Мълчи! Не виждаш ли, че бедният човек си е изкарал ума. Но иначе е напълно безвреден.

Бях съгласен с нея, макар и да не бях съвсем сигурен в последната част от изказването й. През устата на лудия говорят боговете, а на тях не винаги трябва да им се доверяваме. Безумецът можеше да се превърне в берсеркер или пък да се окаже, че е проклет и омагьосан, а проклятието му би могло да се прехвърли и върху нас.