Пол Андерсън: Странникът, който дойде рано сутринта

— Мисля, че е някакъв магьосник — обади се моят ратай Сигурд. — За какво иначе ще са му всички тия амулети?

— Може да са просто украшения или да му служат за защита от проклятие на вещица — успокоих го аз. След това се обърнах към странника:

— Аз съм Оспак Улфсон от Хилстед. С каква мисия идваш при нас?

Той стоеше неподвижно, гръдният му кош се повдигаше тежко, а погледът му беше някак див. Трябва да беше тичал доста дълго. След това простена, седна на пясъка и закри лицето си с ръце. Ако е болен, по-добре да го заведем в къщи — предложи Хелги. Очите му блестяха — нали толкова рядко му се удаваше да види нечие ново лице.

— Не… не… — повдигна поглед непознатият. — Оставете ме само да си поема дъх.

Говореше норвежки сносно, макар и с някакъв странен, трудноразбираем акцент, а освен това употребяваше много чужди и непознати за мен думи.

Другият ратай, Грим, повдигна копието си:

— Да не би да са довтасали викингите?

— Кога са идвали викинги в Исландия? — изръмжах аз. — От памтивека не са се появявали.

Новодошлият тръсна глава, като че ли го бяха ударили. Изправи се несигурно на краката си.

— Какво се случи? Какво стана с града?

— За кой град говориш? — попитах го кротко, за да успокоя обстановката.

— За Рейкявик — простена той. — Къде е той?

— На пет мили южно, в посоката от която идваш. Освен ако нямаш предвид самия залив — отговорих.

— Не! Там имаше само пясъчен бряг с няколко порутени колиби и…

— Пази се Хялмар Големия нос да не чуе как наричаш неговото селце — посъветвах го аз.

— Но там наистина имаше град! — извика той. В погледа му отново се беше прокраднало безумие. — Аз тъкмо пресичах улицата, когато изведнъж екна гръм… и после се оказах на брега, а градът беше изчезнал.

— Той е луд — каза Сигурд, като се отдръпна назад. — Внимавай… ако вземе да му излиза пяна от устата, значи е берсеркер 5 5 Свиреп воин, който изпада в неистово състояние по време на бой. Древните скандинавци вярвали в неуязвимостта на берсеркерите. Б. пр. .

— Кои сте вие? — изломоти странникът. — Какво правите в тези дрехи? Защо сте с копия?

— Не ми изглежда луд — усъмни се Хелги. — Мисля, че просто е изплашен и объркан. Нещо злокобно го е сполетяло.

— Не искам да стоя близо до този човек, той е прокълнат от боговете — извика Сигурд и хукна да бяга.

— Връщай се! — креснах му аз. — Стой където си или ще ти сцепя проядената от въшки кратуна.

Това го спря — той нямаше роднини, които биха могли да отмъстят за него. Междувременно странникът вече се беше успокоил дотолкова, че започна да говори що-годе нормално.

— Да не би това да беше атомната бомба? — запита той. — Нима войната избухна?

Той използваше тези думи често, така че съм ги запомнил, но не знам какво означават. Мисля, че ставаше въпрос за някакъв вид гръцки огън. Що се отнася до войната, нямах представа каква война имаше предвид и му го казах.

— Миналата нощ се разрази страшна буря — добавих. — А ти твърдиш, че си чул страхотен грохот. Да не би Тор да те е халосал с Чука си и после да си долетял от там, където си бил, право тук?

— Но къде е това „ТУК“? — дивеше се той. Сега, след като първите вълни на обхваналия го ужас бяха преминали, гласът му звучеше по-приглушено.

— Нали ти казах, това е Хилстед, в Исландия.

— Но и аз бях именно там — измърмори той. — Рейкявик … Какво се случи? Да не би бомба да е унищожила всичко, докато съм бил в безсъзнание?

— Нищо не е разрушено — възразих аз.

— Може би има предвид пожарът в Олафсвик през миналия месец? — предположи Хелги.

— Не, не, не! — отново зарови лице в ръцете си странникът. След малко погледна към нас и рече:

— Вижте какво, аз съм сержант Джералд Робъртс от базата на армията на Съединените щати в Исландия. Бях в Рейкявик и ме удари гръм или кой знае какво. Внезапно се озовах на брега, уплаших се и побягнах. Това е всичко. А сега можете ли да ми обясните как да се върна в базата си? Предавам ти точно думите му, отче. Естествено, ние не можахме да разберем онова, което казваше, та го накарахме да го повтори няколко пъти и да ни обясни значението му. Дори и тогава не проумяхме всичко, с изключение на това, че бил родом от някаква страна, наречена Съединени американски щати, която според него се намирала отвъд Гренландия, в западна посока. Той и други негови сънародници били дошли в Исландия да помогнат на нашия народ в борбата срешу нейните врагове. Честно казано, стори ми се, че не лъже, а по-скоро греши или пък си е въобразил всички тези неща. Грим би го заклал, задето ни мисли за толкова глупави, та да приемем за истина приказките му, но аз виждах, че той говори това, което мисли.