Шъруд Андерсън - Уайнсбърг, Охайо

В оная януарска нощ, когато едва не умря от студ, когато на два-три пъти съзнанието му се изплъзваше от реалността и потъваше в незнайни миражи и трябваше да призовава всичката сила на волята си, та да дойде на себе си, Кейт Суифт най-накрая се появи. В отсрещната стая пламна лампа и чакащият свещенослужител впери очи в празното легло. А после пред очите му жената се хвърли върху леглото съвсем гола. Заровила лице в постелята, тя ридаеше и удряше с юмруци възглавницата. С последен изблик на сълзи тя се надигна и пред очите на човека, който бе чакал да я погледа и даде воля на сластта си, греховната жена почна да се моли. Снагата й, стройна и силна, на пламъка на лампата напомняше фигурата на младенеца пред Христа върху зографисания прозорец.

Къртис Хартман така и не си спомни как се измъкна от църквата. Изправи се с вопъл и затътри тежкото писалище по пода. Библията тупна долу, изтрополи, разкъса тишината. Когато светлината отсреща угасна, той се запрепъва надолу по стълбите и излезе навън. Тръгна по улицата и връхлетя право в канцеларията на вестник „Уайнсбърг Ийгъл“. Несвързано забръщолеви на Джордж Уилард, който шареше насам-натам из стаичката, погълнат от собствените си терзания.

— Неведоми са пътищата божии — извика пасторът, като нахлу вътре и затвори вратата след себе си. Запристъпва към момъка, очите му горяха, гласът му трескаво кънтеше. — Намерих просветление. След десет години в тоя град бог ми се яви, въплътен в тялото на една жена.

Гласът му секна, той зашептя.

— Не можех да го проумея. Онова, което смятах, че е изпитание за душата ми, излезе встъпление към нов и още по-красив трепет за духа. Господ ми се яви в лицето на Кейт Суифт, учителката, коленичила гола край леглото си. Познаваш ли Кейт Суифт? Нищо чудно тя да не съзнава, ала тя е оръдие на бога, вестителка на правдата господня.

Преподобният Къртис Хартман се обърна и хукна навън. На вратата се спря, огледа безлюдната улица във всички посоки и отново заговори към Джордж Уилард:

— Аз съм спасен! Вече не се страхувам. — Вдигна кървящия си юмрук и го поднесе в лицето на момъка. — Счупих стъклото на прозореца. Сега цялото ще трябва да се подмени. Божията сила бе в мен и аз го разбих със собствения си пестник!

Дебел сняг застилаше улиците на Уайнсбърг. Заваля към десет сутринта, изви се вятър и на вихрушки понесе снега по Мейн Стрийт. Замръзналите кални пътища, които водеха в градчето, станаха съвсем гладки и тук-таме ледена коричка покриваше калта.

— Ще падне пързаляне — рече Уил Хендърсън, опрял се на тезгяха в кръчмата на Ед Грифин. Излезе навън и срещна Силвестър Уест, аптекаря, който едва тътрузеше крака в тежки шушони, дето им викаха „полярни“.

— В събота снегът ще докара хора в градчето — обади се аптекарят. Поспряха се и забъбриха за свои си неща. Уил Хендърсън, само по едно леко палтенце и без шушони, подритваше петата на левия си крак с пръстите на десния.

— Тоя сняг е добре дошъл за житото — мъдро отбеляза аптекарят.

Времето зарадва младия Джордж Уилард, който нямаше какво да прави, пък не му се и работеше тоя ден. Седмичният вестник бе отпечатан и занесен в пощата още сряда вечерта, а заваля в четвъртък. Към осем часа — сутрешният влак бе заминал — той пъхна в джоба си чифт кънки и тръгна към водоема на помпената станция, но не се пързаля. Отвъд водоема вървя все по пътечката, дето следваше извивките на Уайн Крийк, и стигна букова горичка. Стъкна огън край един дънер, седна на единия му край и се размисли. Когато заваля и задуха вятър, той се втурна да намери съчки за огъня.

Младият репортер мислеше за Кейт Суифт, която някога му бе учителка. Предната вечер бе отишъл у тях да вземе една книга — тя настояваше много момчето да я прочете — и цял час остана насаме с нея. Вече за четвърти или пети път жената тъй разгорещено му говореше, а той не схващаше какво цели с приказките си. Взе да вярва, че е влюбена в него, тая мисъл хем го блазнеше, хем му бе досадна.

Скочи от дънера и взе да трупа сухи пръчки в огъня. Озърна се, увери се, че няма никой наоколо и заприказва, сякаш жената стоеше до него.

— Е, вие само така се правите, знаете много добре! — каза той. — Но аз ще открия истината за вас. Почакайте и ще видите!

Момъкът се надигна и пое по същата пътечка към града, като остави огъня да тлее в гората. Вървеше по улиците, а кънките подрънкваха в джоба му. В „Ню Уилард Хаус“ запали печката и се изтегна отгоре на кревата. Налегнаха го сладострастни мисли, той спусна щорите, затвори очи и извърна лице към стената. Грабна възглавницата в ръце, прегърна я и първо взе да мисли за учителката, която с думите си бе разбудила нещо в душата му, а сетне за Хелън Уайт, кръшната дъщеря на градския банкер, в която от доста време май бе влюбен.