Шъруд Андерсън - Уайнсбърг, Охайо

Учителката, скръстила ръце зад гърба си, сновеше из класната стая и задъхано говореше. Говореше за каквото й хрумне — като че й бе все едно. Веднъж разказа на учениците за Чарлс Лам 4 4 Чарлс Лам (1775–1834) — английски есеист, поет и критик. — Б.пр. , съчини какви ли не любопитни историйки от личния живот на покойния писател. Предаваше ги обаче по такъв начин, сякаш бе живяла с Чарлс Лам под един покрив и знаеше всичките му интимни тайни. Децата дори се пообъркаха, взеха да мислят, че Лам трябва да е живял навремето в Уайнсбърг.

Друг път учителката им говори за Бенвенуто Челини 5 5 Бенвенуто Челини (1500–1571) — прочут италиански златар, скулптор и писател. — Б.пр. . Те си умряха от смях. Само какъв надут фукльо, зевзек, юначага изкара тя стария майстор! По негов адрес дори съчини анекдоти. Имаше един за някакъв учител по музика, немец, който живеел над дома на Челини — как само дюдюкаха момчетата! Шугърс Макнътс, дебеланко с червени бузи, така силно се смя, че му се зави свят и той тупна от чина, а Кейт Суифт се смя заедно с него. А после изведнъж стана отново хладна и строга.

В оная зимна нощ, когато крачеше по опустелите, затрупани от сняг улици, учителката се намираше в безизходица. Макар в Уайнсбърг никой да не подозираше, животът й бе пълен с приключения. И все още бе авантюристичен. Ден след ден, докато преподаваше в клас или сновеше из улиците, мъка, страст и надежда бушуваха в гърдите й. Скрити зад студената й външност, най-невероятни преживелици занимаваха съзнанието й. Хората в градчето я имаха за заклета стара мома и понеже езикът й бе остър и живееше саможиво, смятаха, че е лишена от ония човешки чувства, дето бяха съградили или съсипали техния собствен живот. А в действителност тя бе най-пламенната, най-чувствителна душа сред тях и неведнъж в тия пет години, откак се върна от странстванията си и се установи като учителка в Уайнсбърг, бе принудена да хуква навън, да броди по нощите, мъчейки се да заглуши вилнеещата в гърдите й буря. В един проливен дъжд тя се лута шест часа в нощта, а когато се върна, избухна свада с леля Елизабет Суифт.

— Слава богу, че не си мъж — скастри я майка й. — Колко пъти съм чакала баща ти да се върне, без да знам не се ли е замесил в някаква бъркотия. До гуша ми е дошло от тая несигурност и не ме вини, че се кося, като гледам как си взела най-лошото от него.

Съзнанието на Кейт Суифт гореше от мисли по Джордж Уилард. Още като ученик той бе написал нещо, в което тя реши, че съзира гениална искра и поиска да я раздуха в плам. Веднъж през лятото бе влязла в редакцията на вестника и като намери момъка свободен, изведе го да се поразтъпчат по Мейн Стрийт, стигнаха чак до панаирната площадка и там на затревения скат седнаха двамината да побъбрят. Учителката се опита да набие в съзнанието на момчето представата за трудностите, които ще среща като писател.

— Ще трябва да опознаеш живота — говореше тя и гласът й трептеше от вълнение. Хвана Джордж Уилард за раменете и го извърна към себе си, да може да го гледа в очите. Ако някой минеше в тоя момент, щеше да си рече, че ей-сега ще се прегърнат. — Ако искаш наистина да си писател, ще престанеш да си играеш с думите — уточни тя. — По-добре се откажи от мисълта да пишеш, докато добре се подготвиш. Сега ти е времето да живееш. Не че искам да те плаша, но искам да проумееш колко е важно това, с което смяташ да се захванеш. Не бива да ставаш дребен търгаш на думи. Важно е да разбереш какво мислят хората, а не какво говорят.

Вечерта преди четвъртъка, когато се изви нощната фъртуна и преподобният Къртис Хартман чакаше в църковната камбанария да зърне тялото й, младият Уилард отиде у учителката да заеме някаква книга. И тогава се случи нещо, което озадачи и обърка момчето. Бе стиснал книгата под мишница и се готвеше да си тръгва. Кейт Суифт отново му заговори разпалено. Падна нощ, в стаята настъпи сумрак. Той пристъпи към вратата, когато тя изрече тихичко името му и с поривисто движение го хвана за ръката. Репортерът бързо възмъжаваше и нещо от мъжкия му чар, примесено с хлапашко обаяние, накара сърцето на самотната учителка да трепне. Завладя я стихийното желание да му разкрие смисъла на живота, да го научи вярно и честно да го тълкува. Наклони се към него и устните й едва докоснаха страната му. В същия миг той за първи път зърна очебийната хубост на чертите й. Двамата се сконфузиха и за да се избави от неудобството, тя стана властна и язвителна.

— Какъв ли е смисълът? Десет години ще минат, преди да проумееш какво съм искала да ти кажа с приказките си — възбудено извика тя.