Емил Андреев - Проклятието на Жабата

— Какво е това арнаути? — прекъсна го Кирчо Пенев.

— Едни такива страшни войници с бради и ятагани. Не четеш ли книги?

— Само задължителната литература — пошегува се брат му Стефчо Пенев. — И какво станало после?

— Значи, тръгнал той да се прибира към родното си място Олм, но някъде в Стара планина го нападнали хайдути. Те били много и избили всички, даже и арнаутите. Хайдутите не знаели, че водачът бил българин. Преди да умре, той промълвил: „Проклети да сте, за дето проливате братска кръв!“ Било вечер, както сега, скоро щяло да стане тъмно като в рог, затова те започнали да събират каквото има по кервана. Ала като видели колко много злато има в една от каруците, те разбрали, че са убили царски човек и още повече се изплашили. Воеводата наредил да съберат златото и бързо-бързо се скрили в гората. Там запалили огън като нас и започнали да умуват как да постъпят. Станало вече полунощ, а те все още не могли да решат дали да си поделят златото или да го заровят на тайно място. Изведнъж от гората се появил убитият българин с отрязаната си глава, която държал високо за косата в дясната си ръка. В лявата държал кръст, който светел като факла. „Как-во на-пра-вих-те?“, промълвила отрязаната глава.

При тези думи Митето промени гласа си. Задгробен и дрезгав, гласът ужаси всички пичове, Мишо — също. А когато Митето извика силно: „Бау!“, децата скочиха на крака. Като се поуспокоиха, те отново насядаха около огъня. Кирчо хвана за всеки случай брат си Стефчо за ръката. Той пръв се окопити; бе връстник на Митето и не му отиваше да се плаши наред с по-малките. Попита:

— И после?

— Е, после! Всички се разбягали. Убитият си взел златото и го донесъл в Олм. Заровил го под прага на конака, за да не смее никой да го пипне.

— Ама, защо точно тука? — попита най-малкият Борисчо.

— Защо, защо! Защото бил от Олм и в конака живеели само турци. Пък убитият вече бил таласъм, а таласъмите могат всичко. Бау! — отново извика Митето, но този път само Борисчо скочи на крака.

— Измисли си го, нали? — попита Самуел, но по лицето му личеше, че не е сигурен дали Митето не казва истината.

— Може и да съм си го измислил, може и да не съм, но ти за всеки случай не влизай в къщата. Ще те питам като станеш и ти на таласъм!

Самуел Нисим Ниньо замълча. Мълчаха и братя Пеневи, мълчеше и по-малкият Борисчо. Заедно с Митето това бяха петимата пичове, които промениха живота на Михаил Обретенов в онова лято на шейсетте години на двайсети век.

От всички пичове баба Милèва допускаше единствено Борисчо да бъде другар на Мишо. Първо, защото детето бе внук на белогвардееца Семьон Данилов, украински офицер от Лвов, прогонен от болшевиките, с когото старият Михаил Казанджиев бе приятел. Семьон Данилов се помина в края на трийсетте, но успя да се ожени за българка, която му роди три деца. Второто от тях, Андрей, бе бащата на Борисчо. Свит и плах, Андрей Данилов завърши търговска гимназия в Свищов, за да стане по-късно кротък счетоводител при народната власт. Дълго време бе безпартиен (никой нямаше и да го приеме с неговия произход), но в края на седемдесетте, когато на Борисчо му предстоеше да кандидатства, той използва широко и умишлено отворените врати на партийната система, за да стане редови и съ-отговорен член на БКП. Баба Милèва тогава не бе между живите, но сигурно би се обърнала в гроба, ако можеше някак си да научи за социалното преображение на Семьон Даниловия син. И мъртва не би му простила.

Колкото до братя Пеневи, „потомствените комунистчета“ Стефчо и Кирчо, баба Милèва бе категорична: „Да не са живи, дано!“ Баща им Ангел Пенев бе от Русенското село Пиргово, изпратен в началото на 50-те от партията да колективизира земята в Олмско. Именно той бе главният екзекутор по експроприирането на Казанджиевите имоти. Малко е да се каже, че баба Милèва го презираше. За добре свършената работа Ангел Пенев бързо се издигна в партийната йерархия. Израсна като истински апаратчик, дори успя да се ожени за дъщерята на една от жертвите си — друг влиятелен земевладелец от олмския край, Евтим Здравков, който, за разлика от Михаил Казанджиев, бързо се усети и съвсем доброволно предаде имотите си на народната власт. Освен презрение баба Милèва изпитваше и завист към дъщерята на Евтим Здравков — ожени се за комунист, но се устрои, а нейната Елена, с пустия си късмет, се хвана за този безпартиен гольо!

Стефчо и Кирчо също нямаха намерение да влизат в прокълнатия конак. За разлика от тях, единствено Самуел допускаше подобна възможност. От всички той най-малко се плашеше или поне не го показваше. След Митето той бе втория по авторитет сред пичовете, макар да бе с една година по-малък от него и Стефчо. Споровете и дрязгите най-често ставаха именно между тях двамата. В нито една от игрите не бяха на една страна. Когато играеха на фунийки, Митето водеше едната банда, Самуел — другата. Разбира се, винаги побеждаваше тази на Митето, което принуди Самуел да предложи системата всеки срещу всеки. Така той понякога побеждаваше.