Фредерик Пол: Проклятието на Мидас

И тъй, ожениха се.

Младоженката и младоженецът представляваха красива двойка, тя — в двайсетярдовата си снежнобяла рокля с набор, той — в официалната си синя надиплена риза и плисирани панталони.

Беше малка сватба — най-хубавата, която той можеше да си позволи. Гости им бяха само най-близките роднини и няколко най-добри приятели. А когато свещеникът изпълни церемонията, Мори Фрай целуна невестата си и потеглиха с колата за гощавката. Имаше общо двайсет и осем лимузини (макар че всъщност в двайсет от тях бяха настанени само роботите на уредника на банкета) и три коли с цветя.

— Благославям и двама ви — произнесе старият Илън сантиментално. — Мори, намерили сте си прекрасно момиче в нашата Чери. — Изсекна носа си с оръфан батистен квадрат.

Старите се държаха много добре, мислеше си Мори. На банкета, заобиколени от огромни купища сватбени подаръци, те пиха шампанско и изядоха голямо количество от извънредно вкусните сандвичета с пържен хляб. Слушаха учтиво петнайсетчленния оркестър, дори майката на Чери изигра един танц с Мори просто от сантименталност, макар и да беше ясно, че танцуването съвсем не влизаше в обичайния стил на живота й. Стараеха се с всички сили да се приобщят към компанията, но все пак двете фигури в напреднала възраст, в строго, семпло и навярно взето под наем облекло правеха ужасяващо впечатление сред четвъртакровите гоблени и бълбукащи фонтани, които изпълваха главната танцувална зала в извънградската къща на Мори.

Когато дойде време гостите да се разотиват и да оставят младоженците да започнат съвместния си живот, бащата на Чери раздруса ръката на Мори, а майка й го целуна. Но когато тръгваха с малкия си открит автомобил, лицата им бяха засенчени от лошо предчувствие.

Разбира се, нямаха нищо против Мори като човек. Но бедните не биваше да се женят за богати.

Безспорно Мори и Чери се обичаха. Това помагаше. Казваха си го по десет пъти на час, през дългите часове, прекарвани заедно, в течение на първите пет месеца от брака. Мори дори отделяше време да пазарува с жена си, с което печелеше още повече обичта й. Докато бутаха пазарските си колички през просторните сводести коридори на супермаркета, Мори проверяваше артикулите по списъка за покупки, а Чери вадеше стоките. Беше забавно.

До известно време.

Първото им спречкване стана в супермаркета, между „Закуските“ и „Подовите принадлежности“, точно там, където се откриваше новият отдел „Скъпоценни камъни“.

Мори пропусна от списъка „Диамантен медальон, фалшиви бижута, обици“.

Чери се разбунтува:

— Мори, но в списъка аз имам медальон. Моля те, мили!

Мори прелисти неуверено страниците на списъка. Не ще и дума, медальонът беше там и нямаше посочен заместител.

— А какво ще кажеш за гривна? — предложи той. — Гледай, имат някои красиви с рубини. Виж как отиват на косата ти, мила! — Махна на един робот-продавач, който се приближи бързо и подаде на Чери таблата с гривни. — Прекрасно! — възкликна Мори, когато Чери надяна на китката си най-голямата от колекцията.

— И значи няма да имам медальон, така ли? — попита Чери.

— Разбира се, че няма да имаш. — Той погледна етикета. — Точно същият брой дажбени точки! — И тъй като Чери изглеждаше само несигурна, но не и убедена, добави бързо: — А сега не е зле да минем към отдела за обувки. Трябва да си избера бални лачени обувки.

Чери не възрази нищо нито тогава, нито през останалата част от обиколката из магазина. Накрая, докато седяха в салона на партера на супермаркета и чакаха роботите-счетоводители да нанесат сметката им и роботите-касиери да подпечатат продоволствените им книжки, Мори се сети да помоли транспортния отдел да отдели гривната.

— Не искам да я пращат с останалите неща, мила — обясни той. — Искам да си я сложиш веднага. Честна дума, никога досега не съм виждал нещо, което да ти стои толкова добре .

Чери изглеждаше развълнувана и доволна. И Мори беше доволен от себе си; не всеки умееше да се справя така добре с тези дребни домашни проблеми!

През целия път до вкъщи изпитваше самодоволство, докато Хенри, техният робот-другар, ги угощаваше със забавни историйки за фабриката, в която бил конструиран и обучен. Чери никак не беше свикнала с Хенри, ала човек не можеше да не обикне този робот. Шеги и забавни истории, когато имаш нужда от развеселяване, неизчерпаем запас от новини и сведения по всеки посочен от теб въпрос — Хенри беше винаги на разположение. Чери дори изрично настоя Хенри да им прави компания на трапезата и като самия Мори се кискаше от все сърце на смешните му анекдоти.