Фредерик Пол: Проклятието на Мидас

Мори се спря уплашен. Как се бе промъкнала тази мисъл? Когато влезе в помещението и поздрави групата, към която се числеше, беше видимо потресен.

Бяха единайсет души: четирима фройдисти, двама райхианци, двама юнгианци, един гещалтер, един шоков терапевт и една много тиха съливанистка в напреднала възраст. Дори между членовете на мнозинствените групи съществуваха индивидуални различия по подход и убеждения, но въпреки четирите години, прекарани в тази специална група от аналитици, Мори не бе свикнал напълно да ги отличава мислено. Ала имената им знаеше достатъчно добре.

— Добрутро, доктори — каза той. — Какво ще има днес?

— Добрутро — отговори Земелвайс навъсено. — Днес за пръв път влизате в стаята с такъв вид, като че ли нещо наистина ви измъчва, а програмата предвижда психо-драма. Доктор Феърлес — извика той, — няма ли начин да изменим малко програмата? Фрай тук е явно под напрежение; тъкмо сега е време да започнем да ровим и да видим какво ще намери. Не можем ли да изпълним вашата психодрама следващия път?

Феърлес поклати изящно плешивата си стара глава.

— Съжалявам, докторе. Ако зависеше от мен, разбира се… но нали знаете правилата.

— Правила, правила — повтори насмешливо Земелвайс. — Та каква полза от тях? Тук имаме пациент в състояние на остро безпокойство, ако изобщо съм виждал досега такъв — а повярвайте ми, виждал съм ги много, — и не му обръщаме внимание, понеже според правилата не трябва да му се обръща внимание. Професионално ли е това? Така ли се лекува пациент?

Малкият Блейн каза ледено:

— Ако мога да се изразя така, доктор Земелвайс, досега са прилагани много видове лечение, без да е необходимо да се отклоняваме от правилата. Аз самият всъщност…

— Вие самият! — имитира го Земелвайс. — Вие самият никога в живота си не сте се занимавали сам с пациент. Кога ще напуснете групата, Блейн?

— Доктор Феърлес — тросна се Блейн, — не мога да изтърпя такава лична нападка. Само защото Земелвайс има старшинство и по двама-трима частни пациенти веднъж седмично, си мисли…

— Господа — намеси се Феърлес кротко. — Моля да пристъпим към работа. Мистър Фрай е дошъл при нас за помощ, а не да слуша как се караме.

— Извинете — каза Земелвайс рязко. — Все пак, като председател аз апелирам в името на деспотичната си и механистична власт.

Феърлес кимна с глава.

— Всички ли подкрепят председателя? Броя, девет. Значи само вие сте против, доктор Земелвайс. Ще пристъпим към психодрамата, моля протоколистът да ни прочете бележките и изказванията от предишния сеанс.

Протоколистът, топчест младеж с низш ранг на име Спрог, прелисти страниците на бележника си и зачете с напевен глас:

— Сеанс от двайсет и четвърти май, тема — Мори Фрай присъствуващи — докторите Феърлес, Билек, Земелвайс, Карадо, Вебер…

Феърлес го прекъсна учтиво:

— Само последната страница, ако обичате, доктор Спрог.

— Хм… о, да. След десетминутно прекъсване за допълнителни роршахи 1 1 Психологически тест, наречен на името на швейцарския психиатър Х. Роршах (1884–1922). Б.р. и електроенцефалограма групата се събра отново и проведе бързо словесно общуване. Резултатите бяха подредени в диаграми и сравнени със стандартните таблици на отклоненията и бе заключено, че основните травми на пациента се дължат респективно на…

Мори усещаше, че вниманието му отслабва. Терапията беше хубаво нещо; всеки знаеше това, ала от време на време я намираше за малко скучна. Но ако нямаше терапия, кой знае какво щеше да стане. Разбира се, каза си Мори, тя му бе помогнала значително — поне не бе подпалил къщата си и крещял на роботите-пожарникари, като Нюъл от същия блок, когато най-голямата му дъщеря се разведе с мъжа си и се върна да живее при него, при което, разбира се, дойде с продоволствените си норми. Мори дори не бе се изкушавал да направи нещо толкова скандално и ужасно неморално, като например да унищожава предмети или да ги прахосва — е, призна си той чистосърдечно, понякога може да се бе изкушавал малко. Но никога не бе вършил нещо толкова сериозно, че да се тормози след това; той беше разумен, напълно разумен.

Вдигна уплашено глава. Всички доктори го гледаха втренчено.

— Мистър Фрай — повтори Феърлес, — ще заемете ли мястото си?

— Разбира се — отвърна Мори бързо. — Ъ-ъ… къде?

Земелвайс се изкикоти.

— Нали ви казахме . Но няма значение, Мори, не сте пропуснали кой знае какво. Ще изиграем една от големите сцени във вашия живот, тази, която ни описахте миналия път. Спомняте ли си? Разправяхте, че сте били на четиринайсет години. По Коледа. Вашата майка ви обещала нещо.