Йон Линдквист - Малка звезда

Бяха насядали в кръг на пода и Тереса се присъедини към тях, докато Терез застана отделно край кухненската маса, отвори порция говежда яхния и заби лъжицата вътре, без да издаде и звук. Веселяшкото настроение от началото на храненето изчезна и всички загледаха крадешком Терез; тя седеше и с безизразен вид поглъщаше сиво-кафявото пюре; така изпразни два буркана.

Даже Тереса, която бе стояла с Терез в землянката и бе разговаряла с нея, докато стигнаха до общо мнение, не можеше да разбере поведението ѝ. Никога не беше виждала Терез да се държи така с групата и тъкмо смяташе да предаде думите ѝ, когато Терез избухна.

Тя скочи от масата, стиснала по един буркан във всяка ръка, и ги запрати срещу стената. Беата изписка:

— Ама, моля ти се…

Терез изкрещя един-единствен пронизващ тон. Сякаш ти забиват зъболекарска бормашина в тъпанчетата. Всички се свиха на кълбо и стиснаха глави. Гласът на Терез се изкачи с още една октава, докато тонът започна да пронизва плътта и скелетът завибрира. Момичетата до едно се бяха сгърчили конвулсивно и чакаха да престане.

Писъкът прекъсна рязко и последвалата тишина се оказа почти толкова неприятна. Момичетата свалиха ръце от главите си и видяха как Терез седи край масата и ги гледа, а сълзите тихо се спускат по страните ѝ. Никой не смееше да я приближи, за да я утеши.

Терез бавно се надигна от масата, издърпа чекмеджето с инструменти и извади едно шило. Застана пред тях и го удари с такава сила в дясната си ръка, че то остана забито. Извади го и кръвта шурна. Прехвърли шилото в дясната си длан и го стисна — вече беше потънала в кръв. Заби шилото в лявата си ръка, показа им го и пак го издърпа. Направи всичко това, без изражението ѝ изобщо да се промени. Само сълзите все така капеха.

Може би гласните струни на Терез бяха пострадали от пронизителния писък. Когато заговори, гласът ѝ звучеше невъзможно дълбок за толкова крехко тяло.

— Не разбирате — каза тя. — Не може да се почувства.

Пусна шилото и излезе.

Момичетата останаха на пода. Някое изправи един паднал буркан, друго изпусна лъжица, а разплаканите заради Терез бавно избърсаха очи. Тереса усещаше мириса им — мирис на срам. Всички се срамуваха, без да знаят защо, къде са сгрешили.

Тереса остави буркана си ябълково пюре на пода и стана.

— Отивам да ѝ помогна.

Някой от групата прошепна:

— А как?

— Ще направим едно нещо.

Тя излезе на двора. Терез вече идваше откъм градинската барака, понесла лопата. Разминаха се, без да си продумат; Тереса намери в бараката друга лопата и я отнесе пред къщата — там, където се спускаше склонът към езерото.

Слънцето клонеше към залез, но все още проблясваше току под хоризонта, а небето беше светло виолетово, когато те забиха лопатите в пръстта и започнаха да копаят. Ръцете и дланите на Терез бяха покрити със засъхнала кръв, чуваше се лепкав звук при всяко стисване и пускане на лопатата, а при напрягането на мускулите от малките, но дълбоки рани отново протичаше кръв. И да я болеше, с нищо не го показваше.

Бащата на Беата бе изравнил мястото старателно и затова лесно изкопаха първия слой торф и пръст, докато се оформи дълбок трийсет сантиметра четириъгълник, два метра на един. След това удариха скала. Точно тогава дойдоха и другите момичета. Ерика намери още една лопата в гаража, а Каролине и Малин — две малки градински лопатки. Всички помагаха, без да задават въпроси. Стигнаха още по-големи скални отломки и Беата донесе лост, с помощта на който двете с Малин ги измъкнаха. Ямата растеше бързо.

Терез работеше, впила поглед в земята. Устните ѝ помръдваха все едно си говореше сама, без глас. Стигнаха дълбочина метър и половина и Тереса отпусна ръце върху дръжката на лопатата.

— Толкова?

Терез кимна, хвърли лопатата на земята и се изкатери навън. На Тереса се наложи да забие лопатата дълбоко в земята и да използва дръжката ѝ за стъпало, за да успее да се измъкне.

Всички се събраха около ямата и никой не можеше да отрече какво са изкопали заедно. Гроб. Стояха плътно една до друга и гледаха надолу, все едно участваха в погребение. Липсваше единствено най-важното.

Роня изкриви устни:

— Кого ще погребваме?

Беше се смрачило и тъй като Софи единствена имаше фенерче, Тереса се обърна към нея:

— Донеси ковчега. От землянката.

Сесилия отиде заедно със Софи, а между другите бяха разпределени останалите задачи — да намерят чук, пирони и въже.

Сандъкът, съдържал някога взривни вещества, беше с размерите на малък ковчег, а на късите страни имаше клуп за въже, за да може да се вдигне. Тереса отвори капака и изтърси навън няколко сбръчкани картофа и малко пръст. Почука с юмрук по стените и установи, че грубите дъски са добре запазени. Щяха да издържат. Донесоха чука, пироните и въжето.