Джо Хил - Рога

Когато той си подаде главата вътре в къщата на дървото, тя вече си смъкваше дрехите. На пода беше постлано прашно квадратно чердже. Месингов еврейски свещник с девет полуразтопени свещи стоеше на една масичка, заобиколен от порцеланови фигурки. В единия ъгъл имаше кресло със загнила тапицерия с цвят на мъх. Листата пред прозореца мърдаха и сенките им играеха по кожата ѝ, неспирно, устремно движение, а къщичката на дървото тихичко поскърцваше в своята люлка от клони, а как беше старото детско стихче за люлките по дърветата? Иг и Мерин на дървото се ЦЕ-ЛУ-ВА-ЛИ! Не, не беше тази. Люш-люш, нани, бебе, горе на дървото. Люш-люш. Иг затвори капака след себе си и премести креслото върху него, та никой да не може да влезе и да ги изненада. Той се съблече, а после започнаха да правят люш-люш заедно.

След малко тя каза:

— Какво става със свещите и малките стъклени човечета?

Иг стана на четири крака и пропълзя до тях, а тя седна бързо и го шляпна с разтворена длан по задника. Той се разсмя, скочи и излази по-далече от нея.

Коленичи до масичката. Еврейският свещник беше сложен върху парче мръсен пергамент, на който с големи главни букви бе изписано нещо на иврит. Свещите в свещника бяха се разтопили доста и бяха изплели около месинговата основа дантела от восъчни сталактити и сталагмити. Порцеланова дева Мария — в действителност много апетитна еврейка, облечена в синьо — бе коленичила набожно на един крак пред ангел Господен — висока жилава фигура в одежди, надиплени почти като тога. Протягаше ръце нагоре, вероятно към ръката му, въпреки че фигурката беше нагласена така, че докосваше златното му бедро и изглеждаше, сякаш се готвеше да го хване за лоста. Вестителят Господен я гледаше сърдито отвисоко с високомерен, неодобрителен поглед. Малко по-нататък от тях стоеше втори ангел с лице, обърнато към небесата, и с гръб към сцената жално надуваше златна тръба.

Сред тази картина някой шегобиец бе боднал сивокожо извънземно с черни многофасетни очи на муха. Беше турен до Мери, навел се да ѝ шепне на ухо. Тази фигурка не беше порцеланова, а гумена, фигурка, която можеше да заема различни пози, от някой филм — Иг си помисли, че може да е от „Близки срещи от трети вид“.

— Знаеш ли каква е тази азбука? — попита Мерин. Беше припълзяла и коленичила до него.

— Еврейската — отвърна той. — Това е от филактерия.

— Хубаво, че вземам хапчета — каза тя. — Забрави да си сложиш филактерията, когато го направихме.

— Филактерия не е това.

— Знам, че не е — каза тя.

Той изчака. Усмихваше се на себе си.

— А какво е филактерия? — попита тя.

— Слагаш си го на главата, ако си евреин.

— А! Аз си мислех, че е ярмулка.

— Не. Това е друго нещо, което евреите носят на главата си. Или май понякога на ръката си. Не помня.

— А какво пише?

— Не знам. Нещо от Светото писание.

Тя посочи ангела с тръбата.

— Прилича на брат ти.

— Не, не прилича — отрече Иг… въпреки че в действителност, като се замислеше пак, той доста наподобяваше Тери, свирещ на тромпета си — с широкото, чисто чело и черти на княз. Въпреки че Тери посмъртно не би облякъл подобни одежди, освен може би на парти с тоги.

— Какви са всички тези неща? — попита Мерин.

— Това е олтар — отвърна Иг.

— На какво? — тя кимна към пришълеца. — Мислиш, че е свещеният олтар на Извънземното ли?

— Не знам. Може би тези фигурки са били важни за някого. Може би са почит към паметта на някого. Мисля, че някой го е направил, за да има къде да се моли.

— И аз така мисля.

— Искаш ли да се помолим? — попита Иг машинално, а после тежко преглътна; струваше му се, че е помолил за нещо непристойно, нещо, което може да ѝ се стори обидно.

Тя го погледна изпод премрежените си клепачи и се усмихна дяволито, и за пръв път в живота му хрумна, че може би според Мерин той има в себе си откачена жилка. Тя се озърна, загледа се в прозореца с гледката на развълнуваните жълти листа, в слънчевите лъчи, които обагряха олющените стари стени, после се огледа назад и кимна.

— Добре — каза тя. — Къде-къде по-яко е, отколкото в църква.

Иг долепи длани, сниши глава и отвори уста да заговори, но Мерин го прекъсна.

— Няма ли да запалиш свещите? — попита тя. — Не мислиш ли, че трябва да създадем атмосфера на благоговение? Току-що се отнесохме към това място като към декор за порно.

В плиткото чекмедже имаше изпоцапана, изкорубена кутия, пълна с кибритени клечки със смешни черни главички. Иг запали една, тя изсъска и пламна с бял, пращящ пламък. Той я местеше от фитил на фитил и запали всички свещи в свещника. Действаше светкавично, и въпреки това щом запали деветия фитил, клечката обгори пръстите му. Когато той я размаха и тя угасна, Мерин извика името му.