Джо Хил - Рога

Само че така и не я откри — нито с Мерин, нито сам. Десетина следобеди я търси, обиколи и главната пътека, и всичките ѝ разклонения, в случай, че някак се бяха отклонили по страничен път. Търсеше къщичката на дървото с методично търпение, ала тя не се намери. Все едно си я бяха въобразили, и всъщност с времето Мерин стигна точно до този извод — абсурдна хипотеза, но тя устройваше и двамата. Тя просто един ден се е появила за час, когато им е била нужна, когато са си пожелали място, за да се обичат, и после е изчезнала.

— На нас ли е била нужна? — попита Иг.

— Ами… на мен ми беше нужна — отвърна Мерин. — Адски ме беше ударил хормона.

— Беше ни нужна, и се появи. Въображаема къща на дървото. Храмът на Иг и Мерин — каза Иг. Колкото и фантастична и нелепа да изглеждаше тази мисъл, тя предизвикваше у тях тръпка на суеверна наслада.

— По-добро предположение не мога да изкажа — каза тя. — Също като в Библията. Невинаги получаваш онова, което искаш, но ако нещо действително ти е нужно, обикновено го намираш.

— Това къде го пише в Библията? — попита я Иг. — В Евангелието от Кийт Ричардс?

Майка му беше мъртва в съседната стая, а Лий Турно се беше понапил.

Бе едва десет сутринта, но къщата вече беше същинска фурна. Уханието на майчините му рози, засадени край пътеката, водеща към къщата, нахлуваше през отворените прозорци — лека цветна сладост, която се смесваше по доста неприятен начин със зловонието на човешки отпадъци и затова цялото място миришеше точно на парфюмирано лайно. Лий усещаше, че е твърде горещо да се напива, но и че не би могъл да понесе нейната воня трезвен.

Имаше климатик, ала беше изключен. Лий не го беше включвал от седмици, защото майка му дишаше по-трудно, притисната от влагата. Когато Лий и майка му бяха сами вкъщи, той спираше климатика и завиваше дъртата путка с още някоя и друга завивка. После ѝ спираше морфина, за да е сигурен, че тя наистина ги усеща — тежестта и жегата. Бог знаеше, че Лий ги усеща. В късния следобед той шляпаше из къщи гол и лепкав от потта — само така можеше да издържи. Сядаше с кръстосани крака до леглото ѝ и четеше по теория на медиите, а тя се съпротивяваше немощно под завивките, твърде отнесена, че да разбере защо завира в засъхналата си жълта кожа. Когато викаше, за да поиска нещо за пиене — „жажда“ бе горе-долу единствената дума, която майка му явно все още знаеше в последните ѝ дни, обхваната от слабоумие, с болни бъбреци, Лий ставаше и ѝ донасяше студена вода. При звънтенето на леда в чашата гърлото ѝ започваше да преглъща в очакване да си утоли жаждата, а очите ѝ започваха да се въртят в орбитите, светнали от възбуда. После той заставаше над леглото ѝ и сам изпиваше водата там, където тя можеше да го вижда — желанието угасваше на лицето ѝ и тя оставаше, объркана и жалка. Това беше шега, която никога не се изтъркваше. Всеки път, когато го правеше, тя го наблюдаваше за първи път.

Друг път ѝ донасяше солена вода и я принуждаваше да я изгълта, почти я удавяше. Само една глътка би накарала майка му да се гърчи и задавя и да се мъчи да я изплюе. Любопитно беше колко дълго оцеля. Той не я очакваше да изкара до втората седмица на юни — но противно на всякакви шансове тя се вкопчи в живота дотолкова, че откара чак до юли.

Той държеше дрехите на купчина на една лавица за книги до вратата на стаята за гости, в готовност да може да се облече набързо, ако Иг или Мерин го посетят изненадващо. Той не им позволяваше да влизат при нея, казваше им, че току-що е заспала и има нужда от почивка. Не искаше да разберат колко горещо бе там, вътре.

Иг и Мерин му носеха дивидита, книги, пица, бира. Идваха заедно или поотделно, искаха да бъдат с него, искаха да го видят как се крепи. За Иг Лий смяташе, че се дължи на завист. На Иг би му допаднало някой от собствените му родители да се поболее и да зависи от грижите му. Това би било възможност да се покаже какъв е самопожертвувателен, шанс да прояви стоическо благородство. За Мерин смяташе, че на нея ѝ харесва да има причина да бъде в горещата къща с него, да пие мартини, да си разкопчава горното копче на блузата и да си вее на оголената гръдна кост. Когато по алеята за автомобили се зададеше Мерин, Лий обикновено отваряше по без риза — намираше за вълнуващо да бъдат в къщата разсъблечени, само двамата. Е, те двамата и майка му, която в действителност вече не важеше.

Лий имаше наставления да извика лекаря, ако майка му се влоши, но той смяташе, че в нейния случай смъртта всъщност означаваше подобрение. С тази мисъл наум първият човек, на когото той се обади, беше Мерин. По това време беше гол и му беше приятно да стои там, в сумрачната кухня без нищо по себе си, а в ухото му да се лее загриженият глас на Мерин. Тя каза, че само трябвало да се облече и идвала веднага, и Лий незабавно си я представи почти гола, в нейната стая в дома на родителите ѝ. По миниатюрни копринени пликчета, може би. Момичешки гащички на розови цветчета. Тя го попита има ли нужда от нещо. Лий отвърна, че има нужда само от приятел.