• Пожаловаться

Джо Хил: Пожарникаря

Здесь есть возможность читать онлайн «Джо Хил: Пожарникаря» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 2017, ISBN: 978-619-157-182-6, издательство: Ибис, категория: sf_postapocalyptic / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Джо Хил Пожарникаря
  • Название:
    Пожарникаря
  • Автор:
  • Издательство:
    Ибис
  • Жанр:
  • Год:
    2017
  • Язык:
    Болгарский
  • ISBN:
    978-619-157-182-6
  • Рейтинг книги:
    3 / 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в избранное
  • Ваша оценка:
    • 60
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5

Пожарникаря: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пожарникаря»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Бестселър №1 на „Ню йорк Таймс“ Избран за роман на 2016 година (категория "Хорър") от читателите в последното издание на Goodreads Choice Awards. Смразяващ роман за един свят, погълнат от пандемия, която възпламенява хората и заплашва да превърне цялата ни цивилизация в пепел. Малка група хора, водени от енигматичен мъж, известен като Пожарникаря, са решени да спасят онова, което е останало. Никой не знае откъде се е появил вирусът. Според едни е пуснат от ИДИЛ, използвайки спори, създадени в Русия през осемдесетте години. Според други – от голяма петролна компания, впоследствие откраднат от християнска секта. И докато всички спорят за причината, светът гори. Вирусът се разпространява като пожар из цялата страна, покосявайки градовете един по един. Докторите го наричат Draco incendia trychophyton. За всички останали е просто драконовата люспа – изключително заразна, смъртоносна спора, която бележи телата на гостоприемниците си с красиви черно-златисти ивици, преди да ги възпламени. Заразените са милиони и постоянно се увеличават. Няма лек. Никой не е в безопасност. Крематорите – членове на въоръжена групировка – обикалят улиците и изтребват онези, които носят спората. Един мъж, наричащ себе си Пожарникаря, скита из руините на Ню Хампшър. Заразен с драконовата люспа, но научил се да контролира огъня вътре в себе си, той използва силата си като щит и оръжие, за да помага на онеправданите.

Джо Хил: другие книги автора


Кто написал Пожарникаря? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Пожарникаря — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пожарникаря», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Джо Хил

Пожарникаря

На Итън Джон Кинг, който гори ярко. Татко ти те обича.


ВДЪХНОВЕНИЕ:


Дж. К. Роулинг, чиито истории ми показаха как да напиша тази,

П. Л. Травърз, която имаше лекарството, от което се нуждаех,

Джули Андрюс, която разполагаше с лъжицата захар, за да мога да го преглътна,

Рей Бредбъри, от когото откраднах заглавието за романа ми1, баща ми, от когото откраднах всичко останало, и майка ми, която ми показа какво е микологията2(и митологията), на която се уповавах, докато пишех тази история.

Макар Draco incendia trychophyton да е измислица, мама би ви казала, че почти всяка една съставка на измислената спора може да бъде намерена в природата.

Вън улицата пламна в истински валс между фантазия и плът...

„ДЖУНГЛАТА“, БРУС СПРИНГСТИЙН

Макар да прекарвам времето си в пушек и прах, в широкия стар свят няма по-весел от мен юнак.

„ЧИМ ЧИМ ЧИРИ“, РОБЪРТ И РИЧАРД ШЪРМАН

Удоволствие бе да палиш.

„451° ПО ФАРЕНХАЙТ“, РЕЙ БРЕДБЪРИ

ПРОЛОГ

ВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ


Харпър Грейсън беше виждала много хора да горят по телевизията, кой ли не беше, но първият човек, когото видя да гори наистина, беше един тип на детската площадка зад училището.

Училищата в Бостън и в някои части на Масачузетс бяха затворени, но тук, в Ню Хампшър, все още функционираха. Не че нямаше случаи, просто бяха малко. Харпър беше чула, че половин дузина пациенти се държат в обезопасено крило на болница „Конкорд“, където обучен екип от доктори в специални костюми се грижели за тях, а всяка сестра била въоръжена с пожарогасител.

Харпър държеше студен компрес върху бузата на един първокласник, на име Реймънд Блай, който беше ударен в лицето с ракета за бадминтон. Всяка пролет имаше по един-два подобни случая, в които треньор Кейлър чупеше такава. Без да се вайка особено, той казваше на децата да се стегнат дори когато някое от тях държеше собствените си зъби в шепа. На Харпър и се искаше някой да срита кретена в орехчетата, а тя да отиде при него и да му каже той да се стегне.

Реймънд не плачеше, когато дойде, но щом се погледна в огледалото, изгуби самообладание за кратко, брадичката му се набръчка, а мускулите на лицето му потрепериха. Окото му беше синьо-лилаво и почти затворено. Харпър беше наясно, че отражението му беше много по-плашещо от самата болка.

За да го разсее, бръкна в запасите си от сладки за спешни случаи. Те бяха прибрани в изтъркана кутия с Мери Попинз на нея, чиито панти бяха ръждясали. Съдържаше няколко увити в станиол шоколадови десертчета. Имаше и огромна репичка и картоф, които пазеше за справяне с по-сериозните случаи на страдание.

Затършува в кутията, докато Реймънд притискаше компреса в бузата си.

- Хмм - каза медицинската сестра. - Мисля, че имам един туикс, който мога да си хапна сега.

- А аз ще получа ли шоколадче? - попита момчето с отмалял глас.

- Ще получиш нещо по-добро. Имам голяма вкусна репичка и ако си много добър, ще я дам на теб, а аз ще се почерпя с туик-са. - Показа му вътрешността на кутията, за да види репичката.

- Ъгх. Не я искам.

- А какво ще кажеш за един голям, вкусен картоф? Този тук е златен юконски.

- Ъгх. Да изиграем една канадска борба за шоколадчето. Мога да бия баща ми.

Харпър изсвири три ноти от „Любимите ми неща“ и се престори, че обмисля предизвикателството. Обичаше да си подсвирква мюзикъли от 60-те и тайничко си фантазираше, че пее заедно със сини сойки и нахакани червеношийки.

- Не съм сигурна, че искаш да играеш на канадска борба с мен, Реймънд Блай. Доста съм добра.

Престори се, че поглежда през прозореца, за да помисли... и точно тогава видя мъжа на детската площадка.

От мястото си имаше пряка видимост към нея. Погледът и се плъзна през мулчираната зона с люлките, пързалките, стената за катерене и реда със стоманени тръби, които децата можеха да удрят, за да произвеждат различни звуци (наум ги наричаше „ксилофона на прокълнатите“).

Първият час още не беше свършил и навън нямаше никакви деца. Това беше единственото време, през което наоколо нямаше ято пищящи, шумни, смеещи се, блъскащи се малчугани, които бягаха пред прозореца на лекарския кабинет. Навън се виждаше само този човек, този мъж в провиснало зелено армейско яке и широк кафяв работен панталон, чието лице беше скрито в сянката на мръсна бейзболна шапка. Докато вървеше, залиташе на една страна. Главата му беше наведена и се килваше насам-натам, крачките му не можеха да следват права линия. Първоначално Харпър си помисли, че човекът е пиян. После видя дима, който излизаше от ръкавите му. Фин бял пушек, който се носеше от якето, от ръцете, изпод яката към дългата му кестенява коса.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пожарникаря»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пожарникаря» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пожарникаря»

Обсуждение, отзывы о книге «Пожарникаря» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.