Джо Хил - Пожарникаря

Подмина асфалта и се озова на мулча. Направи още три стъпки и постави дясната си ръка на дървеното стъпало на стълбата, която водеше до батута. Дори от това разстояние Харпър успя да види онова на опакото на ръката му - тъмна ивица като татуировка, покрита със златисто. Люспиците по нея проблясваха като прашинки на силен лъч слънчева светлина.

Вече беше гледала репортажи по новините, но в тези първи моменти едва съумяваше да разбере какво точно наблюдава. От кутията на Мери Попинз започнаха да падат малки шоколадчета и затракаха по пода. Не ги чу, дори не съзнаваше, че още държи това импровизирано скривалище за лакомства и ръси съдържанието му по пода. Реймънд видя как картофът тупна с мляскащ звук и се търкулна под масата.

Мъжът, който ходеше като пиян, започна да се криви. Изви гръбнака си с едно рязко движение, стрелна глава назад и пламъците облизаха предната част на ризата му. Харпър успя да види за момент измъченото му агонизиращо лице, след което то се превърна във факла. Човекът се удари в гърдите с лявата си ръка, но дясната му продължи да стиска дървената стълба. Тя гореше, овъгляваше дървото. Главата му се отмяташе все повече и повече назад, отвори уста, за да изпищи, но от нея излезе единствено черен дим.

Реймънд видя изражението на лицето на Харпър и започна да извърта глава към прозореца. Жената пусна кутията с лакомствата и се пресегна към него. Притисна с една ръка студения компрес, а другата постави зад главата му, за да може насила да извърти лицето му от прозореца.

- Недей, миличък - каза му тя и се изненада от спокойствието, което чу в собствения си глас.

- Какво беше това? - попита детето.

Харпър пусна главата му и хвана въженцето на щорите. Навън горящият човек се срина на колене. Сведе глава като човек, който се моли в Мека. Целият беше погълнат от пламъци, приличаше на купчина парцали, от които се носи мазен пушек в този ясен и студен априлски ден.

Щората се затвори с металически звук и закри цялата сцена -с изключение на трескаво трептящата златиста светлина, която танцуваше налудничаво около ръбовете на ламелите и.

АПРИЛ

Остана в училището повече от час след като и последното дете си бе отишло у дома, но дори така, пак си тръгна рано. През повечето учебни дни трябваше да стои до пет, защото имаше около петдесет деца, които се навъртаха наоколо заради допълнителните часове, докато родителите им бяха на работа. Днес всички си тръгнаха в три.

Изгаси лампите в лекарския кабинет, застана пред прозореца и се вторачи в детската площадка. Очите и залепнаха за черното петно до батута, което пожарникарите бяха полели с маркуч. Обгорените останки не можеше да се изстържат. Имаше предчувствие, че никога вече няма да се върне в кабинета си и да гледа през прозореца си, както сега. И беше права. Същата вечер училищата в целия щат бяха затворени с уверението, че ще бъдат отворени отново, когато кризата премине. Така се случи, че тя не отмина.

Харпър смяташе, че цялата къща ще бъде на нейно разположение, но когато се прибра, Джейкъб вече си беше у дома. Телевизорът беше включен, звукът не беше усилен много, а той разговаряше с някого по телефона. От тона му - спокоен, равен, почти лежерен - човек нямаше как да предположи, че е развълнуван. Едва когато видеше нервното му ходене наоколо, можеше да прецени това.

- Не, не съм го виждал с очите си. Джони Дипено беше там с един от градските камиони, за да разчиства останките от пътя. Той ни изпрати снимки от мобилния си телефон. Като че ли някаква бомба е гръмнала вътре. Приличаше на терористичен акт, приличаше на... чакай малко. Харп тъкмо се прибра. - Съпругът и свали телефона от ухото, притисна го към гърдите си и каза: -Прибра се по заобиколния път, нали? Знам, че не си минала през центъра. Всички пътища от Норт Чърч до библиотеката са затворени. Целият град е пълен с ченгета, тук е и Националната гвардия. Някакъв автобус е избухнал и се е забил в телефонен стълб. Бил е пълен с китайци, заразени с тая гадост, драконовата люспа. - Мъжът изпусна дълга въздишка и поклати глава - като че ли беше шокиран от дързостта на някои хора да се възпламеняват в средата на Портсмът в такъв прекрасен ден - след което се извърна на другата страна и отново сложи телефона на ухото си. - Тя е добре. Не знае нищо за случилото се. Прибра се и ще си организираме едно чудесно скандалче, ако смята, че скоро ще я пусна да отиде на работа.