Джо Хил - Пожарникаря

- Харесвате ли „Дайър Стрейтс“ 7 7 Британска рок група. - Б. пр. ? Хлапе като вас? Сигурно още сте смукали биберон, когато за последно издадоха хит.

- Не ви разбирам - отвърна Харпър.

- Ти и аз... какво ще кажеш за това 8 8 Цитат от песента „Ромео и Жулиета“ на „Дайър Стрейтс“.- Б. пр. ? „Дайър Стрейтс“? - мъжът наклони глава на една страна и я погледна въпросително.

Не знаеше как да отговори, нямаше представа за какво и говореше. Пожарникаря се взира още малко в нея, след което се отказа. Стисна нежно момчето, после го остави на пода изключително внимателно, все едно държеше много фина ваза, пълна догоре с вода.

- Казва се Ник. Бихте ли отвели Ник в края на опашката? -попита Харпър той. - За да мога да продължа разговора си с тези тук?

- Мисля, че двамата трябва да дойдете с мен - отвърна тя, но хвана момчето за ръката.

Гумената и ръкавица изскърца леко.

Харпър можеше да види, че детето не е добре. Лицето му беше като восъчно под луничките, а и едвам стоеше на краката си. Също така усети тревожна топлина в меките му, дебели по детски пръстчета. Доста хора, които носеха спората, имаха треска, а и самата спора често вдигаше телесната температура с два-три градуса. Малко след като Пожарникаря остави момчето на пода, то се сви и направи болезнена гримаса.

Мъжът приклекна до детето и подпря козия крак на рамото си. Направи нещо странно: стисна ръце в юмруци, показа ги на момчето, след което изимитира жест като куче, което рие във въздуха. Момчето отвърна с гримаса и издаде смешен звук като от чайник, който Харпър никога преди не беше чувала някое дете да прави, когато нещо го болеше; звучеше като писклива играчка.

Пожарникаря проточи врат, за да погледне към жената, но преди да му се удаде възможност да говори, Албърт Холмс се раздвижи и хвана с ръка единия край на козия крак.

- Какво, по дяволите, смяташ, че правиш? - попита го Пожарникаря.

- Сър? Пуснете оръжието.

Пожарникаря го дръпна силно. Ал стори същото - още по-силно - извади опонента си от равновесие, след което сключи ръка около врата му. Токовете на ботушите на Пожарникаря изскърцаха на пода, докато се опитваше да остане на крака.

Харпър наблюдаваше съприкосновението им по същия начин, по който би наблюдавала околностите от ускоряваща се въртележка. Превърташе в главата си отново онова, което току-що беше видяла - не само странния начин, по който Пожарникаря се разлюля във въздуха, но и странния начин, по който изглеждаше момчето - все едно се опитваше да носи по-голям товар от възможностите си.

- Глух си - обърна се тя към детето, но всъщност говореше само на себе си. Защото то беше глухо.

В училището за медицински сестри имаха един ден, в който разучаваха американския език на глухонемите, от който не помнеше нищо. Или поне не мислеше, че помни нещо. Без да се усети, вече сочеше с пръсти към ребрата си и ги усукваше, все едно завинтваше някакъв болт в собственото си тяло. Тупна ниско под корема си. Боли ли тук?

Ник кимна неуверено. Когато се пресегна към стомаха му, момчето притисна ръце към него, направи крачка назад и заклати френетично глава.

- Всичко е наред - каза Харпър, произнасяше думите бавно и внимателно, надяваше се да може да чете по устните. Отнякъде знаеше - може би от този еднодневен курс, - че най-добрите четци по устни могат да разбират само около седемдесет процента от изреченото, а мнозинството от глухите доста по-малко. - Ще бъда внимателна.

Пресегна се още веднъж, за да опипа средата на корема му, но детето отново се прикри, отстъпи назад, на горната му устна изби още пот. Изхлипа едва. И тогава тя разбра. Беше сигурна.

Ал стисна още по-силно трахеята на Пожарникаря, спря притока на въздух, задушаваше го. По същия начин, само преди няколко години в Ню Йорк беше убит Ерик Гарнър 9 9 Известен случай, в който, докато арестува Ерик Гарнър, полицаят Даниел Панталео прилага неправомерно душене и по този начин го убива. - Б. пр. , но този метод така и не излезе от употреба. Другата му ръка дърпаше козия крак надолу и го навираше в гърдите на Пожарникаря.

Ако Харпър можеше да се съсредоточи, реакцията на Пожарникаря щеше да и се стори странна. Той не пускаше металния лост, но също така не се опитваше да се освободи от хватката на

Албърт. Вместо това хапеше пръстите на черната ръкавица на лявата си ръка. Опитваше се да я свали със зъби, когато Харп заговори с ясен, звънтящ глас, който ги накара да спрат.