Джо Хил - Пожарникаря

- Аха, така е. Защо да умираш сам, когато можеш да имаш компания? Няма по-добър начин да кажеш „Обичам те“ от този, да заразиш любимите си с ужасна и шибана инфекция с фатален край. - Джейкъб и сипа чаша със златисто вино, което приличаше на дестилирана слънчева светлина. - Ако се заразя, предпочитам да умра, отколкото да ти предам болестта. Не бих те поставил под заплаха. Мисля, че ще е най-добре да сложа край на живота си, така ще съм сигурен, че другите ще са в безопасност. Не мога да си представя нещо по-безот-говорно от това, да се разхождаш наоколо с подобна зараза. - Подаде и чашата и погали един от пръстите и, докато го правеше. Допирът му беше нежен, успокоителен; това беше една от най-добрите му черти, винаги знаеше кога да прибере кичур коса зад ухото и или да я докосне по тила. - Лесно ли е да се заразиш с това чудо? Предава се като гъбичките, нали? Ако си миеш ръцете и не се разхождаш бос във фитнес салона, всичко ще е наред? Хей. Хей. Не си се доближавала до мъртвеца, нали?

- Не. - Харпър не си направи труда да си завре носа в чашата и да вдиша френския букет, както Джейкъб я беше учил, когато беше на двайсет и три, току-що изчукана и по-опиянена от него самия, отколкото някога щеше да бъде от виното. Пресуши со-виньон блана си на две глътки.

Съпругът и седна до нея с въздишка и затвори очи.

- Добре. Това е добре. Притежаваш ужасния навик да се грижиш за хората, Харпър, което при нормални обстоятелства е окей, но в някои ситуации едно момиче трябва да се грижи...

Тя не го слушаше. Беше спряла точно когато се навеждаше да остави чашата на масичката пред нея. На телевизора баскетболният репортаж беше заменен от някакъв старец в сив костюм - репортер с изплашени сини очи зад бифокалните си очила. Лентата в долната част на екрана гласеше: Извънредни новини. Космическата игла гори.

- .намираме се в Сиатъл - обясняваше журналистът. - Искаме да ви предупредим, че кадрите не са за хора със слаби сърца. Ако има деца при вас, по-добре ще е да не гледат.

Още преди репортерът да довърши, Ен И Си Ен превключиха на кадри от хеликоптер над Иглата, която бодеше с върха си ясното, студено синьо небе. Вътрешността и беше изпълнена от черен пушек, който излизаше през прозорците в такива количества, че закриваше много от другите хеликоптери, които кръжаха над сцената.

- О, боже мой! - изуми се Джейкъб.

Мъж в бяла риза и черен панталон скочи от един от отворените прозорци. Косата му гореше. Въртеше ръце, докато падаше. Секунди по-късно беше последван от жена в черна пола. Когато скочи, тя сложи ръце върху бедрата си, сякаш се опитваше да попречи на дрехата да се вдигне и да изложи на показ бельото и.

Джейкъб хвана Харпър за ръката. Тя преплете пръсти с неговите и ги стисна.

- Какво, по дяволите, се случва, Харпър? - попита той. - Какво, по дяволите, е това?

МАИ-ЮНИ

Фокс казаха, че Драконът е пуснат от ИДИЛ, които са използвали спори, създадени от руснаците през 80-те години на миналия век. Според източници на Ем Ес Ен Би Си люспата била произведена от инженери на „Халибъртън“ 4 4 „Халибъртън“ - американска компания, втората по големина корпорация за обслужване на петролни полета с операции в над 70 страни. - Б. пр. и открадната от християнски сектанти, обсебени от „Откровение на Йоан“ 5 5 Последната книга от Библията. - Б. пр. . Си Ен Ен съобщиха и двете версии.

През май и юли имаше дискусионни кръгли маси по всички канали, както и множество репортажи на живо от местата, които бяха погълнати от пламъци.

Глен Бек изгоря по време на интернет програмата си, точно пред черната си дъска, очилата му се разтекоха по лицето, а след това по-голямата част от новините бяха не за това, кой се е запалил и кой не, а за това, как да не се заразим.

ЮЛИ

Един пожарникар създаваше проблеми.

- Сър - каза сестра Лийн. - Сър, не може да пререждате останалите на опашката. Ще получите безплатния си преглед, когато ви дойде редът.

Пожарникаря погледна назад към строените в колона хора, която продължаваше надолу по коридора и завивахаше зад ъгъла. Обърна се отново към сестрата. Лицето му беше мръсно, носеше същото жълто гумено яке като всичките си колеги и в ръцете си държеше дете, момченце, което го беше прегърнало през врата.

- Няма да чакам. Идвам само да го оставя - отвърна мъжът, акцентът му накара хората да се заслушат. Те не очакваха пожарникар от Ню Хампшър да звучи като някой от Лондон. - А и не съм тук по същата причина, както тях. Това е спешен случай. Не мога да разбера защо никой в тази така наречена бърза помощ не иска да разбере това.