Джо Хил - Пожарникаря

- Елате с мен. Ще му донеса лимонов сладолед, а вие ще ми разкажете какво му има...

- ...в края на опашката. Така си и помислих. - Мъжът се извърна от нея и направи крачка към двойните врати.

Сестра Лийн продължаваше да стои на пътя му. Тя определено изглеждаше по-заплашително от Албърт Холмс. Беше по-го-ляма от него, разполагаше със солидно количество гърди и корем и приличаше на футболен защитник.

- СЪР - настоя отново тя. - Ако направите още една крачка, ще се наложи да лекуваме безбройните ви наранявания и сътресения. - Сестрата плъзна смъртоносния си поглед към чакащите хора. Следващото и изказване беше насочено към всички

. - ЩЕ ИМА РЕД В ТАЗИ ОПАШКА. ЩЕ ГО ПОСТИГНЕМ ИЛИ ПО ЛЕСНИЯ, ИЛИ ПО ТРУДНИЯ НАЧИН, НО В КРАЙНА СМЕТКА ЩЕ ГО ПОЛУЧИМ. РАЗБРАХТЕ ЛИ?

Последваха тихи, смутени отговори на съгласие от всички посоки.

- Съжалявам. - По слепоочията на Пожарникаря се беше насъбрала пот. - Вие не разбирате. Това момче...

- Какво му има? Освен онова, което им има на всички? - попита сестра Лийн.

Момчето беше най-красивото дете, което Харпър някога беше виждала. Черната му чуплива коса създаваше възхитителна плетеница над очите му, които бяха в онова ясно светлозе-лено като празна бутилка от кока-кола. Носеше шорти и всеки можеше да види белезите върху прасците му: черни, виещи се ивици, подобни на татуировки, фини и почти красиви.

Без никаква следа от притеснение в гласа си сестра Лийн добави:

- Ако не сте заразен, не бива да го докосвате. Заразен ли сте?

- Не съм тук заради мен - отвърна Пожарникаря. По-късно Харпър осъзна, че това беше деликатен начин да не отговори на въпроса. - А и той не ме е докосвал.

Наистина беше така. Момчето в ръцете му беше извърнало глава и бузата му почиваше върху якето му. Все пак, ако Пожарникаря не беше болен, той бе или идиотски безстрашен, или просто идиот.

- Какво му има?

- Стомахът му - отвърна мъжът. - Има му нещо на стомаха. Едва може да стои...

- Много е горещо тук - каза сестра Лийн. - Сигурна съм, че не е единственото дете с болки в стомаха. Отидете в края на опашката и...

- Не. Не. Моля ви. Това дете наскоро изгуби майка си. Намираше се в къщата, която рухна преди няколко дни.

Раменете на сестра Лийн увиснаха и за момент на лицето и се изписа мрачно съчувствие. За първи и последен път тя погледна не към Пожарникаря, а към свитото в ръцете му момче.

- Ах. Това е ужасно. Слушай, слънчице, това е ужасно. -Дори да слушаше, детето не го показа по никакъв начин. Сестра Лийн вдигна поглед към Пожарникаря и отново се навъси. - Кой не би имал стомашни болки след подобно нещо?

- Чакайте малко. Оставете ме да довърша. Една къща се срути и я уби, а момчето беше там, беше точно там...

- Имаме обучени съветници, които могат да поговорят с детето относно случилото се и вероятно ще му дадат нещо газирано и сладко за диспепсията му.

- Диспепсия? Вие слушате ли ме въобще? Той не се нуждае от кока-кола и усмивка, нуждае се от доктор.

- И ще получи такъв, когато му дойде редът.

- Вдигнах го преди час и той изпищя. Това прилича ли ти на диспепсия, безразлична кучко?

- Хей - намеси се Албърт Холмс.

- Няма нужда от подобен език... - Лицето на сестра Лийн по-мрачня до неузнаваеми нюанси на червеното. Тя разпери ръце настрани като малко дете, което си играе на самолет.

- ВИЕ И ТОВА МОМЧЕ ЩЕ ОТИДЕТЕ НАЙ-ОТЗАД НА ОПАШКАТА ИЛИ ЩЕ БЪДЕТЕ ПРИЕТИ В СПЕШНОТО С ТОЗИ МЕТАЛЕН ПРЪТ, СТЪРЧАЩ ОТ АНГЛИЙСКИЯ ВИ ЗАДНИК! РАЗБИРАТЕ ЛИ МЕ?

Ако сестра Лийн се беше развикала по този начин на Харпър, тя щеше да се разплаче. Нещата не вървяха - все едно се опитваха да се движат срещу бурята. Децата на опашката закриха ушите си с ръце и се скриха зад майките си.

Англичанинът въобще не се трогна. Намръщи се. Харпър за-беляза, че момчето също не потрепна. В интерес на истината, то се взираше в нея. Очите му бяха замечтани и влажни, малко отнесени. Предположи, че просто е припаднало от жегата, но се оказа, че има нещо повече от това.

Харпър опита отново.

- Сър? Сигурна съм, че мога да ви помогна. Можем да обсъдим симптомите на момчето в края на опашката и ако се нуждае от своевременна намеса, веднага ще доведа доктор при него. Ако стомахът го притеснява, няма нужда да го разстройваме допълнително с крещене. Хайде да отидем в края на коридора. Моля ви. Вие и аз... какво ще кажете за това?

Целият гняв се изпари от лицето на мъжа за стотна от секундата и той я погледна с наченки на усмивка. Момчето може и да беше изгубило майка си, но Харпър осъзна, че Пожарникаря също тъгуваше. Виждаше го в очите му, онзи изтощен блясък, който свързваше със загубата.