Джо Хил - Пожарникаря

Харпър обхождаше опашката и даваше близалки и хартиени чашки с ябълков сок на малките деца. В единия си джоб имаше репичка, а в другия картоф за най-нещастните от тях.

Английският акцент привлече вниманието и и повдигна духа и. Свързваше го с пеещи чайници, с училища за магия и науката дедукция. Това не беше, осъзнаваше тя, особено зряло от нейна страна, но въобще не се чувстваше засрамена. Смяташе, че англичаните сами си бяха виновни за чувствата и. Бяха прекарали цял век в безмилостно рекламиране на своите детективи, магьосници и бавачки и сега трябваше да приемат резултатите.

Духът и се нуждаеше от повдигане. Прекара сутринта в прибиране на овъглени тела в чували за трупове, почернялата им сбръчкана плът все още беше топла при допир, все още димеше. Тъй като торбите в болницата бяха на привършване, трябваше да опакова две мъртви деца заедно, което не беше особено трудно. Бяха изгорели с увити около телата си ръце, бяха се претопили в едно, в котешка люлка 6 6 Котешка люлка - детска игра с опънат конец между пръстите, при която играчите трябва чрез преплитане да вземат люлката с пръстите си. - Б. пр. от обгорени кости. Приличаха на скулптура на дет метъл банда.

Не се беше прибирала у дома от последната седмица на юни и прекарваше осемнайсет от двайсет и четири часа в гумен костюм, който беше направен, за да предпазва от ебола. Ръкавиците бяха толкова дебели и стегнати, че трябваше да маже ръцете си с вазелин, за да може да си ги сложи. Цялата миришеше на дезин-фектанти. Всеки път, в който вдишаше собствената си миризма на гума и лубрикант, се сещаше за странните колежански срещи в общежитията.

Реши да се върне в началото на опашката и тръгна към Пожарникаря. Нейна работа беше да успокоява хората, които чакаха, а не на сестра Лийн, затова не искаше да и се набива в очите, че не си върши задълженията. Работеше в болница „Портсмът“ под нейно ръководство само от три седмици и малко се страхуваше от нея. Всичките сестри доброволки се страхуваха.

- Сър - повтори сестра Лийн, в гласа и се усещаше нетърпение. - Всеки на опашката е спешен случай. Спешните случаи се вият чак до лобито. Приемаме ги в реда, в който са пристигнали.

Пожарникаря погледна през рамо към хората. Бяха сто трийсет и един (Харпър ги беше преброила), изморени и белязани от драконовата люспа, хлътналите им очи го гледаха с възмущение.

- Техните спешни случаи могат да почакат. Това момче не може. - Мъжът отново се обърна към сестра Лийн. - Нека го кажа по друг начин.

Дясната му ръка увисна до тялото му. Държеше някакъв инструмент в нея - ръждясал метален прът с кука и шип, подаващи се от краищата. Разтвори ръка и остави импровизираното оръжие да се плъзне надолу, за да се види по-добре. Единият му край почти докосваше мръсния под. Залюля го, но не го вдигна.

- Или ще ме пуснете през тази врата, или ще се развилнея с този кози крак. Ще започна с прозореца и ще продължа до компютъра. Извикайте доктор или ме пуснете да мина, но не си въобразявайте, че ще чакам на опашката, докато това деветгодиш-но момче умира в ръцете ми.

Албърт Холмс се затътри по коридора. Задаваше се от двойните врати, които водеха до предкарантинните кабинети за изследвания. Той също носеше костюм против ебола. Ал се отличаваше от медицинския персонал, защото вместо гумена качулка носеше черен шлем, а визьорът беше спуснат пред лицето му. Също така коланът му беше отвън на костюма. На единия му хълбок бяха закачени пропускът и уоки-токито, а на другия -тефлоновата му палка.

Харпър и Ал стигнаха по едно и също време на мястото на събитията, но от различни посоки.

- Хайде да се успокоим малко - каза Холмс. - Слушай, при-ятелче, не можем да те пуснем с това... как го нарече? Кози-не-що-си. Пожарникарите трябва да оставят екипировката си отвън.

- Сър? Ако дойдете с мен, ще се радвам да поговорим за оплакванията на сина ви - каза Харпър.

- Той не ми е син - отвърна Пожарникаря, - а аз не съм истеричният му баща. Аз съм човек с тежко болно дете и тежък метален прът. Ако не приемете едното, ще получите другото. Искате да говорим? Къде? Оттатък онези врати, където са докторите, или в края на опашката?

Харпър задържа погледа му, увещаваше го да бъде добър, обещаваше му с очи, че ще бъде мила с него, ако и той се държи така, че ще го изслуша и ще помогне на него и на момчето му с нежност, отдаденост и търпение. Казваше му, че иска да го предпази, защото, ако не охладеше страстите, щеше да завърши с лице към пода, лютив спрей в очите и ботуш на врата си. Харпър беше част от персонала от по-малко от месец, но това беше достатъчно дълго, за да свикне да вижда как охранителите се справят с буйните пациенти и ги карат да си коригират поведението.