Джо Хил - Рога

— И аз те обичам — каза тя, ала го произнесе отнесено. — И двамата те обичаме, Лий — Иг и аз. — Странно изказване, като се има предвид какво вършеха, странно беше да намесва Иг в това. Тя пусна тила му и отпусна ръце на кръста му, опря ги леко на хълбоците му. Той се зачуди дали не търси опипом колана му. Посегна да хване блузата ѝ с намерение да я разтвори — и да скъсаше някое и друго копче, карай да върви, — но ръката му забърса златното кръстче на шията ѝ, и същевременно го разтърси напълно непланирано конвулсивно ридание. Ръката му се метна към кръстчето и се чу тих метален звън, верижката се скъса и то се плъзна по предницата на блузата ѝ.

— Лий — каза тя и го оттласна назад. — Колието ми.

Кръстчето падна тихо на пода. Стояха и го гледаха долу, а после Лий се наведе, вдигна го и ѝ го подаде. То заблестя на слънцето и освети лицето ѝ в злато.

— Мога да го поправя — каза Лий.

— Последния път ти го поправи, нали? — Тя му се усмихна и лицето ѝ с разплаканите очи се изчерви. Тя се заигра с блузата си. Едно копче се беше разкопчало и той беше измокрил гърдата ѝ отгоре. Тя протегна ръце и захлупи с длани неговите, сви пръстите му около кръстчето. — Поправи го и ми го върни, като стане готово. Този път дори няма нужда да използваш Иг за посредник.

Лий потръпна против волята си, запита се за миг дали тя му казва онова, което той си мислеше. Но разбира се, че му казваше точно това, разбира се, че тя знаеше точно как ще го приеме той. Много от изказванията на Мерин бяха двусмислени — един смисъл за обществена консумация и друг, само за него. Тя от години му изпращаше послания.

Тя го огледа с преценяващ поглед и каза:

— От колко време ходиш с тези дрехи?

— Не знам. От два дни.

— Добре. Искам да ги свалиш и да се пъхнеш под душа.

Той усети как сърцето му се стяга; хуят пареше бедрото му. Погледна входната врата. Нямаше време да се къпе, преди да правят секс.

— Идват хора — каза той.

— Е, още няма никой. Има време. Отивай. Ще ти донеса питието.

Той тръгна пред нея надолу по задния коридор, надървен като никога през живота си, благодарен, че бельото му го притиска към крака му. Помисли си, че тя може да влезе след него в банята, да посегне изотзад и да му разкопчае панталона, но когато влезе, тя полекичка затвори вратата зад гърба му.

Лий се съблече, пъхна се под душа и я зачака; горещата вода плющеше по тялото му. Закълби се пара. Пулсът му бе учестен и мощен, а нелепата му ерекция се разколеба под пръските. Когато ръката ѝ се подаде иззад завесата с питието му, пак ром с кола, му се стори, че и тя ще влезе след нея, без дрехи, но щом пое чашата, тя си прибра ръката.

— Иг дойде — съобщи тя с тих, пълен със съжаление глас.

— Стигнах за рекордно време — обади се Иг някъде иззад нея. — Как си, мъжки?

— Здравей, Иг — каза Лий; гласът на Иг му бе толкова неприятен, все едно горещата вода изведнъж беше спряла. — Справям се. Предвид обстоятелствата. Благодаря ти, че дойде. — Този път благодарностите не прозвучаха съвсем както трябва, но той реши, че Иг ще долови резкостта в гласа му и ще я припише на емоционалното напрежение.

— Ще ти донеса нещо да облечеш — каза Мерин и двамата изчезнаха; той чу как щракна вратата.

Стоеше под горещата вода, вбесен от идеята, че Иг вече е дошъл, чудеше се дали той се досеща за нещо… не… дали има представа, че… не, не. Иг беше долетял скоростно, защото приятел се нуждаеше от него. Такъв си беше — Иг до мозъка на костите си.

Лий не беше сигурен колко време се е бавил там чак докато не усети болка в дясната си ръка. Погледна я и откри, че стиска кръстчето, златната верижка е увита около ръката му и се врязва в кожата. Тя го бе погледнала в очите, с полуразкопчана блуза, и му бе предложила кръстчето си. Нямаше как да му се предложи по-открито, кракът му бе натикан между бедрата ѝ, когато тя му го предаде. Имаше неща, които тя не смееше да каже направо, но той разбираше посланието, което тя му изпраща, идеално я разбираше. Той уви верижката на кръстчето около решетката на душа и го загледа как то се люлее и проблясва в предобедните лъчи, дава му сигнал, че теренът е чист. Скоро Иг щеше да замине за Англия и вече нямаше да има причини за предпазливост, нищо нямаше да ги спира да извършат онова, което и двамата искаха.

След като майка му умря, Мерин се обаждаше и пишеше по имейла по-често, под предлог да разбере как се справя. Или може би наистина вярваше, че прави точно това — Лий не можеше да подценява способността на средностатистическия човек да се самозаблуждава какво иска. Мерин беше възприела много от морала на Иги и Лий смяташе, че тя може да стигне само дотук, да намекне само дотолкова, и после щеше да му се наложи той да поеме водачеството. Освен това, дори и след като Иг заминеше в Англия, в началото не беше задължително пътят им да е разчистен. Мерин беше приела набор от правила, според които се държали хората от висока класа. Тя трябваше да бъде убедена, че ако изчука някой друг, то това всъщност би било в най-голям интерес на Иг. Лий разбираше. Лий можеше да ѝ помогне в това.