Джо Хил - Рога

Лий каза:

— Трябва да ми дадеш да погледна. Много ме бива на тая игра. Мога да ти помогна със следващия ход. — Само го беше мярнал, но решетката изобщо не изглеждаше начертана правилно. Може и да беше по-различен вариант на играта от този, който знаеше той.

— Според мен това ще значи да си служа с измама. Казваш, че искаш да направиш от мен измамница? — попита тя.

Спогледаха се в очите. Лий каза:

— Аз искам това, което искаш ти.

— Е… Мисля, че трябва да се опитам да победя честно и почтено, а не да ставам измамница на квадрат. Играта на думи не е умишлена.

Седнаха един срещу друг. Лий се озърна — оглеждаше обстановката. Апартаментът не беше кой знае какво — всекидневна, кухничка и две спални на втория етаж на къща с пристройки в стил Кеймбридж, разделена на пет части. Отдолу дънеше танцова музика.

— Ще можеш ли да си плащаш наема без съквартирантка?

— Не. Ще трябва по-нататък да си намеря някой да го прибера.

— На бас, че Иг би ти помогнал с наема.

— Той би плащал целия наем — отвърна тя. — Бих могла да съм негова държанка. Веднъж получих такова предложение, знаеш ли?

— Какво предложение?

— Един от моите професори ме покани на обяд преди няколко месеца. Мислех, че ще обсъждаме моята специализация. Вместо това той ни поръча бутилка вино за двеста долара и ми каза, че искал да ми наеме квартира в Бек Бей. Шейсетгодишен тип с дъщеря, две години по-млада от мен.

— Женен?

— Разбира се.

Лий се облегна на стола си и подсвирна през зъби.

— Иг сигурно се е насрал.

— Не съм му казала. И ти нищичко недей да казваш. Не биваше да го споменавам.

— Защо не си казала на Иг?

— Защото този тип ми е научен ръководител. Не исках Иг да го докладва за сексуален тормоз или нещо такова.

— Иг нямаше да го докладва.

— Не, сигурно нямаше. Но щеше да поиска да се откажа от неговото ръководство — което аз не искам. Както и да се държи той извън аудиторията, този тип е един от най-добрите онколози в страната и по онова време исках да видя на какво може да ме научи той. Изглеждаше ми важно.

— Вече не ти ли изглежда важно?

— По дяволите. Няма нужда да завършвам първа по успех в класа на когото и да било. Случва се някои сутрини да си мисля, че късмет ще извадя, ако изобщо завърша — каза тя.

— Абе я стига! Страхотно се справяш. — Лий се умълча, после попита: — Как го прие дъртото копеле? Когато му тегли една майна?

— С добро настроение. Виното беше хубаво. От началото на деветдесетте, от малко семейно лозе в Италия. Имам чувството, че е черпил точно със същата бутилка още няколко момичета. Както и да е, не съм му теглила майна. Казах му, че съм влюбена в друг и освен това не смятам, че би било порядъчно, докато все още той ми преподава, ала при други обстоятелства с радост бих одобрила идеята.

— Много си била любезна.

— Вярно е. Ако не му бях студентка и ако никога не бях срещнала Иг? Бих могла да си представя как отивам да гледам с него чуждестранен филм, или нещо такова.

— Абе я мани тая работа. Ти не каза ли, че бил стар?

— Достатъчно стар, че да се класира за Американската пенсионерска асоциация.

Лий се отпусна отново на стола си, обзет от нещо непознато: отвращение. И изненада.

— Майтап си правиш.

— Напротив. Той би могъл да ме научи да разбирам от вино. И от книги. И на разни неща, за които нищо не знам. Как изглежда живота от другия край на телескопа. Какво е да имаш неморална връзка.

— Това би било грешка — каза Лий.

— Мисля, че може би си длъжен да направиш няколко грешки — каза Мерин. — Ако не ги направиш, значи сигурно мислиш прекалено много. Това е най-ужасната грешка, която можеш да допуснеш.

— Ами жената и дъщерята на дъртака?

— Да. За това не знам. Разбира се, тя му е трета жена, та надали ще е ужасно потресена. — Мерин присви очи и продължи: — Мислиш ли, че всеки мъж рано или късно се отегчава?

— Мисля, че повечето мъже си фантазират за онова, което нямат. Аз знам, че никога през живота си не съм имал връзка, в която да не съм фантазирал за други момичета.

— На кой етап? Кога в една връзка мъжът започва да мисли за други момичета?

Лий наклони глава назад и се зазяпа в тавана — преструваше се, че мисли.

— Отде да знам. Около петнайсет минути след началото на първата среща? Зависи дали келнерката е секси.

Тя се поусмихна, после каза:

— Понякога забелязвам, че Иг заглежда някое момиче. Не често. Ако знае, че съм наоколо, не върти очи. Но например когато това лято бяхме долу на Кейп Код и аз отидох до колата да взема плажното масло, а после се сетих, че съм го пъхнала в якето си. Той не предполагаше, че ще се върна толкова бързо, и се беше загледал по едно момиче, легнало по корем, с разкопчано горнище на банския. Хубаво момиче, може би деветнайсет-двайсетгодишно. Докато бяхме в гимназията, щях да го направя на нищо, задето се е загледал, но сега нищо не казвам. Не зная какво да кажа. Той никога не е бил с никоя друга, освен с мен.