Джо Хил - Рога

„Ни най-малко“ — помисли си Лий, но коленичи до масичката за кафе, събра длани и зачака. Конгресменът се отпусна на пода до него и склони глава. Лий затвори очи, за да се съсредоточи, да обмисли всичко. Като начало, това щеше да ѝ вдигне рейтинга на одобрение — личните трагедии винаги успяваха да привлекат по няколко хиляди гласа от състрадание. Освен това здравеопазването винаги е било най-важната тема за нея и това щеше да се впише добре, да ѝ предостави начин да превърне въпроса в личен. Най-сетне, и без това си беше мъка да се кандидатираш срещу жена, трудно беше да не изглеждаш шовинист, тиранин. Но да се кандидатираш срещу жена, която героично се грижи за болния си съпруг — кой да знае как това би се отразило на една кампания? Зависеше от медиите, може би, от това под какъв ъгъл те решаваха да го представят. Лий си помисли, че има поне една възможност, за която си струва да се молят — поне един начин да се уреди това.

След малко конгресменът въздъхна — знак, че времето за молитва е изтекло. Продължиха да коленичат заедно, съвсем по приятелски.

— Мислиш ли, че не бива да се кандидатирам? — попита конгресменът. — От чувство за приличие?

— Болестта на мъжа ѝ е един вид трагедия — отвърна Лий. — Политиката ѝ — друг. Това не засяга само нея. Това засяга всички в щата.

Конгресменът потръпна и каза:

— Срам ме е, че изобщо мисля за това. Сякаш единственото важно нещо са проклетите ми политически амбиции. Гордостта е грях, Лий. Гордостта е грях.

— Не знаем какво ще стане. Тя може да реши, че трябва да се оттегли, за да се грижи за него и няма да се кандидатира за пореден път — а в този случай по-добре да сте вие, отколкото всеки друг.

Конгресменът пак потръпна.

— Не бива да говорим така. Не и тази вечер. Наистина се чувствам непорядъчен. Става дума за живота и здравето на един човек. Дали аз ще реша да кандидатствам за губернатор или не е най-маловажното нещо на света.

— Той се залюля напред на колене, вперил безизразен поглед в телевизора. Облиза устни и продължи: — Ала ако тя се оттегли, може би ще е безотговорно да не се кандидатирам.

— О, Господи, да! — възкликна Лий. — Представяте ли си да не се кандидатирате и да изберат за губернатор Бил Флорес? Ще преподават секс в детската градина и ще раздават презервативи на шестгодишните! Добре, деца, вдигнете ръка, ако знаете как се пише „содомия“!

— Спри — нареди конгресменът, ала се смееше. — Ти си ужасен!

— Вие нямахте намерение да го обявявате още пет месеца — каза Лий. — За една година много неща могат да се случат. Хората няма да гласуват за нея, защото мъжът ѝ е болен. В този щат на Джон Едуардс болната съпруга не му помогна. Да му се не види, това сигурно го е наскърбило. Той изглеждаше така, сякаш поставя кариерата си преди здравето на жена си. — Вече си мислеше, че още по-зле би изглеждало жена да произнася речи, докато мъжът ѝ играе спазматичен танц в инвалидна количка до трибуната. Визуално щеше да изглежда кофти, а дали хората биха гласували, за да гледат по телевизията това нещо още две години? Или жена, която смята, че изборната победа е по-важна от грижите за съпруга ѝ? — Хората гласуват за програма, а не от състрадание. — Лъжа; хората гласуваха с нервните си окончания. Това беше начинът да оправи нещата — кротко и индиректно да използва болестта на съпруга ѝ, за да я изкара много по-безчувствена, много по-неженствена. Винаги имаше начин нещо да се оправи. — Когато вие се намесите, новината вече ще е остаряла. Хората ще са готови да сменят темата.

Но Лий не беше сигурен, че конгресменът продължава да го слуша. Той се беше вторачил в телевизора. Тери Периш се беше отпуснал назад в креслото си и се преструваше на мъртъв, килнал глава под неестествен ъгъл. Гостът му, гърчавата английска рокзвезда с черното кожено яке, прекръсти тялото му.

— Вие не сте ли приятели? С Тери Периш?

— По-скоро с брат му. Иг. Всички те обаче са чудесни хора, семейство Периш. Те бяха всичко за мен, докато израствах.

— Никога не съм се срещал с тях. Със семейство Периш.

— Мисля, че те симпатизират на демократите.

— Хората гласуват преди всичко за приятели, и тогава за партия — заяви конгресменът. — Навярно всички можем да бъдем приятели. — Той тупна Лий по рамото, сякаш внезапно му беше хрумнала идея. Като че бе забравил за мигрената си. — Няма ли да е знаменито догодина да обявя кандидатурата си за губернаторския пост в шоуто на Тери Периш?

— Ще бъде. Ще бъде, несъмнено! — съгласи се Лий.