Джо Хил - Рога

— Мислиш ли, че има начин да се уреди?

— Защо да не го изведа следващия път, като си дойде — предложи Лий — и да му подметна добра дума за вас? Да видим какво ще стане.

— Разбира се — отвърна конгресменът. — Давай. Пощурете града. За моя сметка. — Той въздъхна. — Повдигаш ми духа. Аз съм човек, благословен с много неща, и го знам. И една от тези благословии си ти, Лий. — Той погледна Лий с очи, които блещукаха като очите на роден дядо. Той можеше да го прави по команда, да докарва този поглед на Дядо Коледа. — Знаеш ли, Лий, и ти вече не си прекалено млад сам да се кандидатираш за Конгреса. След някоя година моето място ще се освободи по един или друг начин. Ти притежаваш много магнетични качества. Ти си хубавец, и си честен. Имаш добра лична биография — изкупление чрез Христа. И си страшен шегобиец.

— Не мисля. Доволен съм от сегашната ми работа — за вас. Не смятам, че да се кандидатирам за някакъв пост е действителното ми призвание — каза Лий, и без всякакво притеснение додаде: — Не вярвам Господ да иска това от мен.

— Жалко — рече конгресменът. — Би могъл да си от полза за партията, и много нависоко можеш да се изкачиш. Дай си шанс, да му се не види — ти може да си нашият следващ Рейгън!

— Не — възрази Лий. — Предпочитам да съм следващият Карл Роув 14 14 Американски републикански политик, старши съветник и заместник-началник на администрацията на Джордж У. Буш. Известен покрай другото и с трите си брака и двата си развода. .

В самия край майка му нямаше кой знае какво за казване. Лий не беше сигурен доколко изобщо е разбирала нещо през последните си седмици. През повечето дни тя повтаряше вариации на една-единствена фраза, с безумен, продран глас: „Жадна съм! Жадна съъъм!“ Очите ѝ се цъклеха в орбитите. Лий сядаше на леглото, гол в жегата, и четеше списание. По обяд температурата в спалнята се вдигаше над трийсет градуса, а под струпаните одеяла беше с десетина градуса по-висока. Майка му като че невинаги осъзнаваше, че Лий е в стаята при нея. Втренчена в тавана, слабите ѝ ръце се напрягаха, жалки, под одеялото, като жена, изпаднала зад борда, която мята ръце и се мъчи да ходи по водата. Друг път огромните ѝ очи се извъртаха в орбитите и поглеждаха умолително и ужасено Лий. Лий отпиваше от чая си с лед и се правеше на ударен.

В някои дни, след като ѝ сменеше памперса, Лий забравяше да ѝ сложи нов и зарязваше майка си гола от кръста надолу под завивките. Щом се напишкаше, тя започваше да вика „Мокро! Мокро! О, Господи, Лий! Подмокрих се!“ Лий никога не бързаше да ѝ смени чаршафите — изтощителен и тягостен процес. Пикнята ѝ миришеше гадно, на моркови, на болни бъбреци. Когато Лий все пак сменеше чаршафите, той свиваше мокрите на топка и после ги притискаше към лицето на майка си, а тя виеше със слисан, сподавен глас. В края на краищата, точно така бе постъпвала с него и майка му — търкаше лицето му в чаршафите, когато се подмокреше. Така го учеше да не се напикава в леглото — проблем, който имаше в детството.

Майка му обаче получи един-единствен момент на просветление в края на май, след като седмици наред бе неадекватна — опасен момент на яснота. Лий се беше събудил преди да съмне в стаята си на втория етаж. Не знаеше какво го е разтревожило, но нещо не беше наред. Той се повдигна на лакти и се ослуша напрегнато в покоя. Нямаше пет часът и навън слабото сияние на неистинска зора просветляваше небето до сиво. Прозорецът беше открехнат и той усещаше мириса на свежа трева, на прясно напъпили дървета. Въздухът, който лъхаше в стаята, бе натежал от топла влага. Щом вече беше топло, денят щеше да е адски жежък, особено в стаята за гости, където той установяваше дали е възможно да свариш бавно стара жена. Най-сетне той дочу нещо, глухо тупване на долния етаж, последвано от звук, сякаш някой тътри обувки по линолеум.

Той се надигна и с тихи стъпки се отправи долу, за да провери как е майка му. Мислеше си, че ще я завари заспала, или може би втренчила празен поглед в тавана. Не очакваше да я намери търкулната на лявата си страна да търси опипом със съсухрената си ноктеста лапа телефона. Беше бутнала слушалката от вилката и тя висеше към пода на спираловидния си бежов кабел. Стискаше нагънатия кабел в едната си ръка в опит да издърпа слушалката там, където можеше да я достигне, и тя се люлееше напред-назад и дращеше по пода, а сегиз-тогиз се удряше леко в нощната масичка.

Щом видя Лий да стои там, майка му престана да се мъчи да събира кабела. Изтерзаното ѝ, изпито лице беше спокойно и го гледаше почти с очакване. Тя някога имаше гъста коса с цвят на мед, която от години поддържаше къса, но обемна, къдриците ѝ се стелеха по раменете. Прическата на Фара Фосет. Сега обаче тя оплешивяваше — тънки сребристи кичури, сресани настрана върху покритото ѝ с кафеникави петна теме.