Джо Хил - Рога

Той реши да се научи да бъде приятел на котарака, и една вечер седя навън да го чака. Каза на майка си, че не иска да вечеря, че се бил наял с голямата купа зърнена закуска, която омел, след като се прибрал от училище, и дали може да поизлезе навън за малко? Тя му разреши, поне докато баща му се прибере, а после — да навлича пижамата и в леглото! Той не спомена нито, че възнамерява да се срещне с котарака, нито че му е приготвил сардини.

В средата на октомври бързо се стъмняваше. Още нямаше дори шест часът, когато той излезе навън, но единствената светлина, останала в небето, беше ивицата нажежено розово над полята откъм далечния край на пътя. Докато чакаше, той си пееше една песен, която много въртяха по радиото онази година. „Виж ги как тръгвааат — пееше той шепнешком. — Виж ги как ритааат.“ 15 15 Песента е Devil Inside („Вътрешният дявол“) на групата INXS. Няколко звезди бяха изгрели. Той отметна глава назад и се учуди, като видя, че една от тези звезди се движеше, прокарваше права линия по небето. След малко разбра, че това трябваше да е самолет, или може би спътник. Или НЛО! Каква идея! Когато сведе поглед, котаракът беше там.

Котаракът с различните очи си подаде главата измежду ниските царевични стебла и се втренчи в Лий продължително и безмълвно, и един вопъл не нададе. Лий извади ръка от джоба на палтото си — бавно, за да не го уплаши.

— Ей, приятееел — той провлeче напевно последната сричка. — Ей, приятееееел!

Консервата със сардини издаде рязко металическо стържене, докато я отваряше, и котаракът се стрелна обратно в царевицата и изчезна.

— О, не , приятел! — възкликна Лий и скочи на крака. Не беше честно. Беше планирал цялата среща — как ще примами котарака с тиха, дружелюбна песен, а после ще му остави консервата, тази вечер няма да посяга да го докосне, само ще го остави да яде. А сега той си беше отишъл и не бе дал на Лий никакъв шанс.

Подухна вятър и царевицата зашумоля тревожно, и Лий усети студа през палтото. Стоеше там, толкова разочарован, че не можеше да помръдне и само се взираше безучастно в царевичака, когато котаракът изскочи отново пред очите му и се метна на горната греда на оградата. Той извърна глава и се вторачи в Лий със светналите си очи като омагьосан.

Лий си отдъхна, че котаракът не е избягал, без да го погледне, беше му благодарен, че е останал тук. Без да прави резки движения, той тръгна към него, не, по-скоро се запромъква, и не му продума повече. Мислеше си, че щом се приближи, котаракът ще скочи обратно в царевицата и ще се загуби. Но вместо това, щом Лий стигна оградата, котаракът направи няколко крачки по горната греда, после се спря да се огледа пак, и в погледа му имаше някакво очакване. Изчакваше да види дали Лий ще го последва, приканваше го да го последва. Лий се хвана за един стълб и се изкачи на горната греда. Оградата се разклати и му се стори, че сега, сега котаракът ще скочи и ще изчезне. Вместо това котаракът изчака оградата да спре да се люшка и се заотдалечава спокойно, вирнал опашка във въздуха, за да си покаже черния гъз и големите топки.

Лий тръгна като въжеиграч подир котарака, разперил ръце на две страни за равновесие. Не смееше да се забърза от страх да го подплаши, но се движеше с равномерна крачка. Котаракът пристъпваше лениво и го водеше все по-далече и по-далече от къщата. Царевицата стигаше плътно до оградата и суха, плътна шума шибаше и бръскаше ръката му. Стана страшно, когато една от гредите се разтресе като бясна под краката му и се наложи да приклекне и да се подпре на един кол, за да не падне. Котаракът го изчака да се съвземе, свит върху следващата греда. Така и не помръдна, когато Лий отново се изправи, премина по разклатената цепеница и стигна до него. Само си изви гърба, наежи се и започна да издава своето напрегнато, прегракнало мъркане. Лий направо се побъркваше от възбуда, че най-сетне го е доближил, толкова близо, че можеше и да го пипне.

— Ей! — издиша той и мъркането на котарака се усили, и той изви гръб към Лий, и беше невъзможно за вярване, че не иска да го докосват.

Лий знаеше, че си е обещал да не се опитва да гали котарака, не и тази вечер, не и още докато установяват първия контакт, но би било грубо да откаже на такава очевадна молба за нежност. Той посегна нежно да го поглади.

— Ей, приятаееел ! — пропя той тихо и котаракът стисна очи с изражение на чиста животинска наслада, а после ги отвори и замахна с лапа.

Лий рязко се изправи и лапата изсвистя във въздуха на няма и два пръста от лявото му око. Гредата, на която беше стъпил, яростно се разлюля, краката му омекнаха като гумени, той залитна настрани и се строполи в царевицата.