Джо Хил - Рога

Мерин си иска скрина, но няма кола, а баща и има работа. Казах и да те помоли да ѝ го закараш, и тя каза, че не си путьо под нейна команда, обаче и ти, и аз си знаем, че си, затова ѝ го закарай следващия път, когато ходиш в Бостън по работа на конгресмена. Освен това тя ти е впримчила свободна блондинка. Представи си какви деца ще ти роди тази жена. Малки викингчета с очи като Арктическия океан. Отивай сега при Мерин. Ти не можеш да устоиш на нейния зов. Остави я да те черпи една хубава вечеря. Сега, когато аз заминавам, трябва да си готов мигом да скочиш да ѝ вършиш мръсната работа. Там вътре ли висиш? — Иг.

Лий часове наред не разбра последното от имейла на Иг: „Там вътре ли висиш?“ Цяла сутрин се чуди какво ли значи и после се сети, че майка му бе умряла, беше мъртва от две седмици. Повече го интересуваше онова, че трябвало да скача да ѝ върши мръсната работа — само по себе си намек. Тази нощ Лий го мъчиха жарки, сексуално затормозени сънища; сънува Мерин гола в леглото си, а той седи върху ръцете ѝ и я натиска надолу, и натиква насила фуния в устата ѝ, червена пластмасова фуния, а после налива в нея бензин и тя започва да се мята под него като в оргазъм. Той запали клечка, захапал кибрита в уста, за да държи ивицата за запалване в готовност, и я пусна във фунията, и последва тътен, и от дупката се надигна циклон от червени пламъци, и изненаданите ѝ очи се запалиха. Когато се събуди, той откри чаршафите подгизнали; никога преди не беше имал мокър сън с такова мощно въздействие, дори и като тийнейджър.

Два дни по-късно дойде петък и той замина при Мерин да ѝ откара скрина. Трябваше да премести една тежка ръждясала кутия с инструменти от багажника на задната седалка, за да му отвори място, и дори и тогава се наложи да вземе назаем ремъци от бащата на Мерин, за да завърже капака и да закрепи скрина на място. На половината път за Бостън Лий отби на едно място за почивка и ѝ изпрати есемес:

Довечера пристигам в Бостън и карам тоя тежък кютук в багажника — гледай да си там да си го прибереш. Моята ледена кралица там ли е, та да се запозная с нея?

Дълго чака, преди Мерин да отговори:

Ох, Лий, мамка му, ти си най-свестният пич, щом идваш да ме видиш, но трябваше да се обадиш, че идваш, тая вечер няма ледена кралица, сигурно е на работа, май ще трябва да кандисаш на мен.

Мерин му отвори по анцуг и грамадно горнище с качулка; и съквартирантката ѝ беше там — една азиатка мъжкарана с досаден кикот. Тя крачеше из всекидневната и говореше по мобилен телефон с носов глас, толкова ведър, че да те заболи.

— Ама ти какво държиш в това чудо? — попита Лий. Беше се облегнал на скрина, дишаше тежко и бършеше потта от лицето си. Беше го вкарал, вързан за количка, която бащата на Мерин му бе казал да вземе със себе си, мъкна го с трясък седемнайсет стъпала нагоре до площадката и на два пъти без малко не го изтърва. — Бельо, изплетено от метални брънки?

Съквартирантката надникна над рамото на Мерин и каза:

— Питай за чугунен пояс на целомъдрието! — и се отдалечи със смях, подобен на гъше крякане.

— Мислех, че съквартирантката ти се е изнесла — каза Лий, когато тя се отдалечи достатъчно, че да не ги чува.

— Тя заминава по същото време като Иг — обясни му Лий. — За Сан Диего. И после за известно време ще си остана тук сам-самичка.

Гледаше го в очите и се поусмихна. Пак послание.

Вкараха скрина със зор през вратата, а после Мерин каза да го зарежат там и отиде в кухнята да подгрее индийската храна. Донесе картонени чинии и ги нареди на една кръгла, оцапана с петна маса под прозореца с изглед към улицата. Хлапета караха скейтборди в лятната вечер, плъзваха се от сенките във вировете от светлина с оранжев оттенък, разпръсквана от натриевите улични лампи.

Тетрадките и листовете на Мерин бяха пръснати по цялата страна на масата и тя започна да ги реди на купчина, за да не пречат. Лий се наведе през рамото ѝ и се престори, че оглежда работата ѝ, и вдъхна продължително и сладко аромата на парфюмираната ѝ коса. Видя откъснати листове от тетрадка на редове, изписани с точки и тирета, подредени в решетка.

— Какви са тия „свържи точките“?

— А… — Тя събра листовете, пъхна ги в един учебник и го постави на перваза на прозореца. — Съквартирантката ми. Играем на тая игра, знаеш ли я? Където рисуваш точки и после ги свързваш в квадрати, и който направи най-много квадрати, печели. Който загуби, той пере. Не ѝ се е налагало да се пере от месеци.