Джо Хил - Рога

— Знаех си, че тук ще те намеря, Иг — рече Лий. — Все насам те тегли, а?

Иг с усилие надигна глава и погледна нагоре. Лий клечеше до него. Беше облечен с тъмни джинси и бяла риза с копчета, със запретнати ръкави, за да покаже силните си, жилести ръце. Лицето му беше спокойно, почти добродушно. С една ръка той разсеяно чоплеше кръстчето, сгушено сред златистите косми на гърдите му.

— Знаех си, че ще те намеря тук, откакто Глена ми се обади преди два часа. — Усмивка затрептя в ъгълчетата на устата му. — Прибрала се и заварила апартамента си изтарашен. Телевизорът — разбит с ритник. Боклуци, разхвърляни навсякъде. Веднага ми се обади. Тя плачеше, Иг. Чувства се ужасно. Мисли, че ти някак си си разбрал за нашата… Как да се изразя правилно? За нашата любовна среща на паркинга, и че си я намразил. Страх я е, че можеш да си навредиш. Казах ѝ, че мен повече ме е страх, че ще навредиш на нея , и че мисля, че тя трябва да прекара нощта с мен. Ще повярваш ли, че тя ми отказа? Каза, че не се страхувала от теб и трябвало да говори с теб, преди нещата между мен и нея да са се задълбочили. Добрата стара Глена. Тя е сладурче, знаеш ли. Малко прекалява с отчаяния стремеж да ти угоди. Много е несигурна. И си пада курвичка. Второто най-близко нещо до човешко същество за еднократна употреба, което съм срещал. За първо се класираш ти.

Иг забрави раздробената си челюст и се опита да каже на Лий да не припарва до нея, ебаси. Но когато си отвори устата, от нея изскочи само нов писък. От разбитата му челюстна кост струеше болка, а с нея се надигна мрак, събра се по краищата а зрителното му поле и после го погълна. Той издиша — от ноздрите му шурна кръв — и се засъпротивлява, изтласкваше мрака назад с волево усилие.

— Ерик не помни какво се е случило тази сутрин у Глена — промълви Лий с толкова тих глас, че Иг едва го чу. — Защо така, Иг? Той не може да си спомни нищо освен това, че си плиснал тенджера с вода в лицето му и той едва не е припаднал. Но в апартамента трябва да се е случило нещо. Бой? Нещо. Може би тази вечер трябваше да взема и Ерик с мен — сигурен съм, че той би искал да те види мъртъв, ама лицето му… Здравата си му обгорил лицето, Иг. Ако беше по-тежко, щеше да му се наложи да се замъкне в болница и да пробута някоя лъжа за това как е пострадал. Той без друго не биваше да ходи у Глена. Понякога си мисля, че тоя тип няма никакво уважение към закона. — Той се разсмя. — Но може би е за добро, че той не участва в това. Тия работи са по-лесни, когато няма свидетели.

Китките на Лий бяха отпуснати върху коленете му и гаечният ключ висеше от дясната му ръка — над пет кила ръждиво желязо.

— Почти разбирам защо Ерик не си спомня какво се е случило у Глена. Когато те изтряскат със стоманена тенджера в главата, това разбълниква паметта на човек. Но не знам какво да мисля за това как ти цъфна в канцеларията на конгресмена вчера. Трима те видяха да влизаш: Чет, нашият администратор, Камерън, който управлява рентгена, и Ерик. Пет минути след като си тръгна, никой от тях не си спомняше, че си бил там. Само аз. Дори и Ерик не вярваше, че си бил там, докато не му показах видеозаписа. Има ви как разговаряте двамата на видеозапис, но Ерик не можа да ми каже за какво си говорел. Има и още нещо. Видеозаписът. Видеозаписът е нещо сбъркан. Все едно лентата не е наред… — Гласът му заглъхна и той се умълча, замислен. — Изкривяване. Но само около теб. Какво си направил със записа? А с тях какво си направил? И защо това като че не е засегнало мен? Това бих искал да знам. — А когато Иг не отговори, Лий вдигна гаечния ключ и го бодна по рамото. — Слушаш ли бе, Иг?

Иг бе се вслушал във всяка дума, подготвяше се, докато Лий дърдореше, събираше всякакви остатъци от силите си, за да скочи. Беше издърпал колене под себе си и си възвърнал дъха, и само чакаше точния момент, и ето го и него най-сетне. Той скочи, блъсна ключа встрани и се нахвърли върху Лий, заби рамо в гърдите му и го събори по задник. Иг вдигна ръце и обхвана гърлото на Лий…

… и в мига на допира на кожа до кожа той едва се удържа да не изпищи отново. За миг той проникна в мислите на Лий, и това бе все едно отново падна в река Ноулс; давеше се в прииждащия черен поток, дърпаше го надолу, към студения, бушуващ мрак и отчаяно движение. В този единствен миг на допир Иг узна всичко , и му се искаше да не го бе узнавал, искаше му се да го пропъди, да си възвърне незнанието .

Лий все още държеше ключа и връхлетя с него, стовари го в корема на Иг и взрив от кашлица го разтърси. Отблъсна го, но когато Иг отскочи встрани, пръстите му се вкопчиха в златната верижка на врата на Лий. Тя се скъса почти беззвучно. Кръстчето отплава в нощта.