Джо Хил - Рога

Змиите се загърчиха, засъскаха и започнаха да се борят за място в краката му. Хапеха се една друга, почти в екстаз.

Дебелата кафява змия в краката на Иг се заувива около единия му глезен. Той се наведе, вдигна я с ръка и най-сетне се взря в нея. Тя беше с цвета на изсъхнали, мъртви есенни листа, освен единствена оранжева ивица, минаваща по гърба ѝ, а в края на опашката ѝ имаше къса прашна дрънкалка. Иг никога не беше виждал дрънкалката на змия освен във филмите с Клинт Истууд. Тя позволи да бъде вдигната във въздуха, не направи никакъв опит да избяга. Влечугото се взираше в него със златистите си очи, набраздени като метално фолио, с дълги зеници като цепки. Черният ѝ език се стрелкаше навън и опитваше въздуха на вкус. Хладната материя на кожата ѝ върху мускула на пипане бе отпусната като затворен клепач върху око. Опашката ѝ (но може би не е правилно да се говори за опашки — тя цялата беше опашка с глава, лепната на единия край) висеше от ръката на Иг. След малко Иг уви усойницата около раменете си като свободно метнат шал, или като развързана вратовръзка. Дрънкалката ѝ се отпусна върху голата му гръд.

Той се вторачи в публиката си — беше забравил какво е казал. Отметна глава назад и отпи от виното. То изгори хранопровода му — сладък погълнат пламък. Христос беше прав поне в обичта си към дяволската напитка, която също като забранения плод носеше свобода, познание и сигурно падение. Иг издиша дим и си спомни аргументите си.

— Погледнете момичето, което обичах и което ме обичаше, и какъв бе краят ѝ. Тя носеше Христовия кръст на шията си и бе вярна на църквата, която никога с нищо не ѝ помогна, само вземаше парите ѝ от дискоса и я наричаше грешница. Тя всеки ден носеше Иисус в душата си и всяка нощ Му се молеше — и виждате какво добро ѝ стори това. Иисус на кръста. Толкова много хора са плакали за Иисус на кръста. Сякаш никой друг не е страдал като Него. Сякаш милиони не са се тътрили към по-страшна смърт и не са умрели незапомнени. Да бях живял по времето на Пилат, щях да се радвам сам да забия копието в хълбока Му и да го завъртя, тъй възгордян от собствената Си болка!

Ние с Мерин бяхме един за друг мъж и жена. Но тя искаше нещо повече от мен, искаше свобода, живот, шанс да открие себе си. Тя искаше други любовници, искаше и аз да обладая други любовници. Намразих я за това. И Бог — също. Просто заради представата, че тя може да разтвори крака за друг мъж, Той се извърна от нея, и когато тя Го е зовяла, докато са я изнасилвали и убивали, Той се е преструвал, че не чува. Той несъмнено е смятал, че тя си получава заслуженото. Сега виждам Бог като писател без въображение, който дращи популярни четивца, изгражда сюжетите си около садистични и покварени фабули, разкази, които съществуват само за да изразят Неговия ужас от властта на жената да избира кого и как да обича, да преобразува любовта по свое усмотрение, не както Господ мисли, че трябва да бъде. Авторът е недостоен за собствените си герои. Дяволът е първо литературен критик, устройващ на този бездарен драскач публичното дране, което заслужава.

Змията около врата му отпусна глава и тя нежно докосна бедрото му. Той я погали кротко и стигна до смисъла, до същината на своята огнена проповед:

— Само дяволът обича човеците такива, каквито са, и се радва на техните лукави кроежи срещу самите себе си, на безсрамното им любопитство, на липсата им на самообладание, на порива да престъпят дадено правило в мига, в който чуят за него, на готовността да се отрекат от безсмъртната си душа заради едното клецане. Дяволът знае, че само онези, които имат куража да рискуват душата си заради любовта, са достойни да имат душа, макар и Бог да не го знае.

И къде поставя това Бога? Бог обича човека, ни казват, но любовта трябва да се доказва с факти, а не с основания. Ако си в лодка и не си спасил удавник, ти несъмнено ще гориш в Ада; ала въпреки това Бог, в мъдростта Си, не счита за нужно да използва своята власт, за да спаси някого от един-единствен миг на страдания, и въпреки бездействието си е възславян и почитан. Покажете ми моралната логика в това. Не можете. Такава няма. Само дяволът действа разумно, обещава да накаже онези, които превръщат самата земя в Ад за дръзналите да обичат и да чувстват.

Не твърдя, че Бог е мъртъв. Казвам ви — Той си е жив и здрав, но не е в състояние да предложи спасение, сам Той е проклет заради престъпното Си безразличие. Бил е загубен в мига, в който е поискал вярност и преклонение, преди да е предложил Своята закрила. Непогрешимата сделка на гангстера. Докато дяволът е всичко друго, но не и безразличен. Дяволът винаги се притича на помощ на готовите да грешат, което е друга дума за „живеят“. Неговите телефонни линии са открити. Телефонистите дежурят.