Джо Хил - Рога

— Разбира се — казва Лий. — Ще те закарам. Но чакай да ти дам една от моите ризи, преди да потеглим. Тази цялата е изцапана с нейната кръв. — Той посочва към мръсотията, която Тери е избърсал в предницата на ризата си, която едва сега, в седефената, полупрозрачна светлина на зората, може да се разпознае като засъхнала кръв.

Иг видя всичко само с едно докосване — сякаш сам той е бил в колата с тях по целия път, чак до старата леярна; — видя всичко, и даже още повече. Видя отчаяния и умолителен разговор на Тери с Лий трийсет часа по-късно в кухнята на Лий. Този ден слънцето грееше невъобразимо, а времето беше прохладно не за сезона — деца врещяха на улицата, неколцина тийнейджъри се плискаха в съседския басейн. Беше прекалено мъчително да се опитваш да съчетаеш светлата нормалност на утринта с представата, че Иг е в затвора, а Мерин — в охладителен шкаф някъде в моргата. Лий се беше облегнал на кухненския плот и гледаше безстрастно, докато Тери прескачаше от мисъл на мисъл и от чувство на чувство, гласът му понякога се задавяше от гняв, друг път — от отчаяние. Лий го изчака да си изразходи енергията, а после каза:

— Ще пуснат брат ти. Не се шашкай. Съдебните доказателства не съвпадат и ще му се наложи публично да го оневинят. — Той подхвърляше златиста круша от ръка в ръка.

— Какви съдебни доказателства?

— Отпечатъци от обувките — поясни Лий. — Отпечатъците. Кой знае какво още? Кръв, предполагам. Тя може и да ме е одраскала. Моята кръв няма да съвпадне с тази на Иг, а нямат никакви основания да изследват мен. Или поне по-добре се надявай да не ме изследват. Изчакай. До осем часа ще го пуснат, а до края на седмицата ще го оневинят. Само трябва да си трайкаш още малко, и после и ти, и той ще се отървете от всичко това.

— Те казват, че е била изнасилена — каза Тери. — Ти не ми каза, че си я изнасилил.

— Не съм. Изнасилване е само когато тя не го иска — отвърна Лий, поднесе крушата към устата си и сочно я захапа.

По-лошо от това бе, когато Иг съзря какво се бе опитал да извърши Тери пет месеца по-късно в гаража, седнал на шофьорската седалка на своя Вайпър — беше свалил прозорците, затворил гаражната врата и моторът работеше. Тери бе на треперливия ръб на безсъзнанието и около него се кълбяха изгорели газове, когато гаражната врата се отвори с тътен зад него. Хазайката му никога през живота си не бе идвала в събота сутринта, но ето я на, зяпаше Тери през шофьорския прозорец, притиснала до гърдите си дрехите, взети от химическо чистене. Беше петдесетгодишна мексиканска емигрантка и разбираше сносно английски, но надали можеше да прочете тази част от сгънатото писмо, която се подаваше от джоба на ризата му:

Миналата година моят брат Игнейшиъс Периш бе арестуван по подозрение в нападение и убийство на Мерин Уилямс, неговата най-близка приятелка. ТОЙ Е НЕВИНЕН ПО ВСИЧКИ ОБВИНЕНИЯ. Мерин, която беше и моя приятелка, бе нападната и убита от Лий Турно. Аз зная, защото присъствах, и въпреки че не съм му съдействал за престъплението, съм негов съучастник, защото го прикрих, и не мога да живея повече със себе си дори и…

Но Иг не можа да продължи по-нататък, изпусна ръката на Тери, сякаш го бе ударило статично електричество. Очите на Тери се отвориха, в мрака зениците му бяха огромни.

— Мамо? — попита Тери със сънен, натежал глас. В стаята беше тъмно, толкова тъмно, че Иг се съмняваше дали той различава нещо повече от смътния му силует, застанал до леглото. Иг скри ръка зад гърба си и стисна дръжката на ножа.

Иг отвори уста да каже нещо; имаше намерение да нареди на Тери да продължи да спи — най-абсурдното нещо, което би могъл да каже, с изключение на всичко друго. Но щом проговори, усети как кръвта нахлу в рогата и гласът, който излезе от устата му, не бе неговият, а на майка му. Не беше и подражание, съзнателна мимикрия. Говореше тя.

— Спи, Тери — каза тя.

Иг толкова се учуди на себе си, че отстъпи назад и си удари хълбока в нощната масичка. Чаша вода тихо се чукна в лампата. Тери отново затвори очи, но се размърда леко, сякаш след малко можеше да се надигне в леглото.

— Мамо — каза той. — Кое време е?

Иг се загледа надолу в брат си; не се чудеше как го е постигнал, как бе проговорил с гласа на Лидия, а само дали би могъл да го повтори. Вече знаеше как го е постигнал. Дяволът, разбира се, можеше да говори с гласа на любимите хора и да им казва онова, което те най-много искаха да чуят. Дарбата да говори езици… любимият номер на дявола.