Джо Хил - Рога

— Сали? Говорихме само преди няколко часа. Мислех, че се мъчиш да пестиш от междуградски.

Рогата запулсираха в чувствена възбуда.

— Ще пестя от междуградски, когато не ми се налага всеки ден да ти се обаждам — произнесе Иг с гласа на Сали от Бока Рейтън. — Кога ще дойдеш тук? Това чакане ме убива.

Търговецът отвърна:

— Не мога. Знаеш, че не мога. Знаеш ли колко ще струва да настаня Уенди в дом? От какво ще живеем ние ? — Говореше на глуха линия.

— Кой каза, че трябва да живеем като Рокфелер? Нямам нужда от стриди. И салата с риба тон ми стига. Ти си чакай тя да умре — ами ако аз първа си отида? Тогава какво ще правим? Вече не съм млада, а и ти не си млад. Настани я някъде, където ще се грижат за нея, а после хващай самолета и идвай тук, та някой да се погрижи и за теб.

— Обещах ѝ, че докато е жива, няма да я дам в дом.

— Тя вече не е човекът, на когото си дал това обещание, и се плаша какво можеш да сториш, ако останеш с нея. Избери си грях, с който и двамата да можем да живеем — за това те моля. Обади ми се, като си купиш билет, и ще дойда да те посрещна на летището.

И с това Иг прекъсна връзката, млъкна; болезнено-сладкото усещане за напрежение в рогата утихна. Търговецът свали слушалката от ухото си и се вторачи в нея, леко зяпнал от объркване. Сигналът „свободно“ бръмчеше. Иг излезе навън. Търговецът не го и погледна, напълно бе забравил за него.

Иг запали огън под комина, после отвори първата бутилка вино и я надигна, без да го чака да подиша. Изпаренията изпълниха главата му, замаяха го, сладко задушаване, нежни ръце стиснаха гърлото му. Струваше му се, че трябва да състави план, че вече трябваше да е избрал подходящия начин да се разправи с Лий Турно, но му беше трудно да мисли, загледан в огъня. Екстатичните движения на пламъците го приковаваха. Той се дивеше на вихрите от искри и на оранжевите ронещи се въглени, дивеше се на горчивия, суров вкус на виното, което отлюспваше мислите, както бояджията лющи стара боя. Дърпаше неспокойно брадата си, наслаждаваше се на усещането, радваше ѝ се, чувстваше, че тя прави по-приемливо изглеждаща оредяващата му коса. Когато Иг беше малък, всичките му герои бяха брадати: Иисус, Ейбрахам Линкълн, актьорът Дан Хагърти, дето играеше трапера Гризли Адамс.

— Бради — измърмори той. — Благословен съм с косми по лицето.

Вече беше на втората бутилка вино, когато чу, че огънят му шепне, намекваше му за планове и кроежи, предлагаше му подкрепа с мек, съскащ глас, захващаше теологични спорове. Иг килна глава и се заслуша, слушаше внимателно, запленен. Понякога кимаше утвърдително. Гласът на огъня говореше изключително разумни неща. През следващия час Иг научи много.

След като се стъмни, той отвори вратата и откри гъмжилото от вярващи, събрало се в помещението зад нея в очакване да чуе Словото. Иг излезе от комина и пълзящия килим от змии — поне хиляда, те лежаха една върху друга, увили се една в друга в безумни плетеници — му отвори пътека до купчината тухли в средата на пода. Той се качи на върха на камарата и се настани там, с вилата и втората бутилка вино. От мястото си върху ниската могилка той започна да им проповядва:

— Въпрос на вяра е душата да бъде пазена, инак ще бъде съсипана и унищожена — каза им Иг. — Самият Христос е предупредил своите апостоли да се пазят от онзи, който ще унищожи душите им в Ада. Сега аз твърдя пред вас, че подобна участ е математически невъзможна. Душата не може да бъде унищожена. Душата е вечна. Също като числото пи, тя няма край или завършек. Също като пи, тя е константа. Пи е ирационално число, неспособно да се представи като дроб, невъзможно за деление. И душата също е ирационално и неделимо уравнение, което съвършено изразява едно нещо: вас. Душата, ако можеше да бъде унищожена, нямаше да върши никаква работа на дявола. И тя не се загубва, когато попадне под грижите на Сатаната, както често твърдят. Той винаги знае как точно да я подхване.

Една змия, подобна на дебело кафяво въже, дръзна да изпълзи върху купчината от тухли. Иг почувства как тя се плъзва по босото му ляво стъпало, но отначало не ѝ обърна никакво внимание, а продължи да се грижи за духовните нужди на своето паство.

— Сатаната отдавна е известен като Противника, но Бог се бои от жените даже повече, отколкото се бои от дявола — и е прав да се бои! Тя , със своята власт да ражда живот на света, е действително създадена по образ и подобие на Твореца, не мъжът, и по всякакъв начин се е доказала като по-достоен обект на човешкото преклонение от Христос, тоя брадясал фанатик, който страстно е желаел края на света. Бог спасява — ала не тук и не сега. За неговото спасение се плаща капаро. Като всички мошеници, Той иска от вас да платите сега и да приемете на доверие, че ще получите по-късно. Докато жените предлагат друг вид спасение, по-непосредствено и носещо по-голямо удовлетворение. Те не отлагат своята любов за някаква далечна и зле определена вечност, а я поднасят в дар тук и сега, често — на тези, които най-малко я заслужават. Така беше и в моя случай. Така е за мнозина. Дяволът и жената са съюзници срещу Бога от самото начало, откакто Сатаната е дошъл при първия човек под формата на змия и е прошепнал на Адам, че истинското щастие не се намира в молитвата, а в путката на Ева.