Джо Хил - Рога

Тери пак го напушва смях, но вместо това казва:

— Престани.

— Не мога. Трябва да чуеш това.

— Тя не е мъртва.

Лий дърпа от цигарата и въгленчето се разгаря, и окото, замрежено от белезникав дим, се взира в Тери.

— Тя беше пияна и ми се пусна. Сигурно така е искала да отмъсти на Иг. Беше се съблякла и почна да ми се натиска, и когато аз я отблъснах… Стана без да искам. Тя се спъна в някакъв корен и падна върху един камък. Аз се отдалечих, и когато се върнах… ужас. Не знам дали ще ми повярваш, но по-скоро бих си извадил и другото око, отколкото да ѝ причиня болка.

Когато Тери си поема отново дъх, дробовете му се изпълват не с кислород, а с ужас, той изпълва докрай гърдите му, сякаш е газ, токсин, който се носи във въздуха. И стомахът, и мозъкът му кипват. Земята под краката му сякаш се клатушка. Трябва да се обади на някого. Трябва да намери телефона си. Трябва да извика помощ; това е ситуация, която изисква намесата на спокойни представители на властта с опит в справянето със спешни случаи. Той се обръща към колата, навежда се над задната седалка и търси спортното си сако. Телефонът му сигурно е в сакото. Но сакото го няма на пода, където той си мисли, че ще го намери. И на предната седалка го няма.

Допирът на ръката на Лий до тила му кара Тери да подскочи и да се изправи с вик — по-скоро с тихо ридание, и да се дръпне от него.

— Тери — казва Лий. — Трябва да се разберем какво ще разкажем.

— Нищо няма за разбиране. Телефонът ми трябва.

— Можеш да се обадиш от нашия домашен, ако искаш.

Тери протяга ръце, блъска Лий встрани и тръгва към входа. Лий изгасява цигарата си и тръгва подире му, без да бърза.

— Искаш да викнеш ченгетата. Няма да те спирам. Ще дойда с тебе, за да се срещнем с тях при леярната — казва Лий. — Да им покажем къде да я намерят. Но по-добре чуй какво ще ти кажа, преди да вдигнеш слушалката, Тери.

Тери изкачва стъпалата с два скока, прекосява верандата, отваря рязко предпазната мрежа и блъска навътре входната врата. Той пристъпва с препъване в тъмното антре. И да има телефон тук, той не го вижда в непрогледния мрак. Кухнята е навътре и вляво.

— Всички бяхме толкова пияни — казва Лий. — Бяхме пияни, а ти беше и напушен. Обаче тя беше най-зле. Това ще им кажа първо. Тя се е сваляла и на двама ни от момента, в който се качи в колата. Иг я нарекъл курва и тя била решила да му докаже, че е прав.

Тери слуша с половин ухо. Той преминава бързо през малоформатната трапезария, одира си коляното в един стол с права облегалка, залита и продължава към кухнята. Лий върви подире му и говори с непоносимо спокоен глас:

— Казала ни е да спрем, за да свали мокрите дрехи и да се преоблече, а после е направила шоу на светлината на фаровете. През цялото време ти не си казал нищо, само си я гледал и си я слушал как разправя, че Иги щял да си изпати заради това как се е държал с нея. Понатискала се е малко с мен, а после е докопала теб. Била е толкова пияна, че не е забелязвала колко си се ядосал. Докато ти е танцувала в скута, е започнала да разправя какви пари може да изкара, ако продаде историята на частната тройка с Тери Периш на таблоидите. Че си струва да го направи, за да си го върне на Иг, само за да му види физиономията. И тогава ти си я ударил. Ударил си я, преди аз да разбера какво става.

Тери е в кухнята, при плота, ръката му е върху слушалката на бежовия телефон, но той не я вдига. За първи път той обръща глава и поглежда високия, жилав Лий с короната от златистобяла коса и ужасното, тайнствено бяло око. Тери опира длан в средата на гърдите му и го бутва достатъчно силно, че да го запрати в стената. Прозорците издрънчават. Лий не изглежда особено смутен.

— Никой няма да повярва на тия дивотии.

— Кой знае в какво ще повярват? — казва Лий Турно. — Отпечатъците по камъка са твоите.

Тери дръпва Лий от стената за ризата и пак го размазва в нея и го притиска там с десница. Една лъжица пада от плота на пода и издрънчава като камбанка. Лий го гледа невъзмутимо.

— Изтървал си дебелия джойнт, дето го пушеше, точно до тялото. А тая драскотина ти е от нея — казва Лий. — Докато ти се е съпротивявала. След като е издъхнала, ти си се избърсал с бельото ѝ. Гащичките ѝ са изпоцапани с твоята кръв.

— Ти какви ги бръщолевиш, ебаси? — възкликва Тери. Думата „гащички“ също като че кънти във въздуха, също като звъна на лъжицата.

— Драскотината на слепоочието ти. Избърсах я с нейното бельо, докато беше припаднал. Трябва да разбереш положението, Тери. И ти си загазил толкова, колкото и аз. Може би и повече.