Джо Хил - Рога

— Т-трябва да му сложиш марля.

— Нищо му няма. Не се шашкай — отвръща Тери.

Тя кимва и се извръща, и усмивката ѝ незабавно угасва, а погледът ѝ се разфокусира, взрян в нещо, което никой друг не вижда. Тя сгъва нещо в ръцете си, отново и отново, и го разгъва, и пак започва. Вратовръзка — вратовръзката на Иг. Това по някаква причина е по-лошо, отколкото да я гледа как се облива в сълзи, и Тери трябва да се извърне. Вече не му е гот от напушването, ни най-малко. Иска му се да лежи и да не помръдва някъде и да замижи за няколко минути. Да подремне, и да се събуди отново свеж и на себе си. Нощта се е скофтила много бързо и му е нужен някой, когото да обвини и на когото да се дразни. Нарочва Иг.

Дразни го, че Иг се е чупил и я е зарязал на дъжда — постъпка толкова инфантилна, че е достойна за присмех. Достойна за присмех, но не и за изненада. Мерин за Иг бе любовница, утешителка, съветница, защитна бариера срещу света и най-добра приятелка. Понякога изглеждаха като женени, откакто Иг навърши петнайсет. Но въпреки всичко това връзката им започна като ученическа любов и винаги си е била точно това. Тери е убеден, че Иг дори не се е целувал с друго момиче, да не говорим за чукане, и от доста време му се иска брат му да беше се поотракал повече. Не защото Тери не иска той да е с Мерин, а защото… ами защото . Защото любовта изисква контекст. Защото първите връзки по самата си природа са незрели. Затова Мерин искаше да даде и на двама им шанс да пораснат. Е, и какво от това?

Утре сутринта, на път за летище „Логан“ Тери ще остане сам с Иг и ще има шанс да го светне за някои неща. Ще каже на Иг, не неговите идеи за Мерин и за връзката им — че е предопределена, че тя е по-съвършена от другите момичета, че любовта им е по-съвършена от другите любови, че заедно те вършат малки чудеса — са задушаваща клопка. Ако Иг е намразил Мерин, то е само защото е открил, че тя е реален човек, със свои недостатъци и нужди и желание да живее в реалния свят, не в бляновете на Иг. Че тя го обича достатъчно, за да го освободи, и че и той трябва да склони на същото, че ако обичаш някого, можеш да му дадеш свободата, и… заеби, това е парче на Стинг.

— Мерин, добре ли си? — пита Лий. Тя продължава да трепери, почти конвулсивно.

— Не. Д-да. Аз… Лий, моля те, спри. Спри тук. — Последните две думи са произнесени с настоятелна отчетливост.

Пътят до старата леярна се приближава отдясно, бързо, твърде бързо за завой, обаче Лий въпреки всичко завива. Тери се подпира с длан на облегалката на Мерин и си прехапва устната, за да не извика. Гумите откъм нейната страна заорават в мекия чакъл и го разхвърлят към дърветата, и оставят подире си дълбока, над метър дълга бразда.

Храсталаците драскат бронята. Кадилакът задира и дрънчи в коловоза на черния път на скорост, шосето изчезва зад тях. По-нагоре верига прегражда пътя. Лий набива спирачки, кормилото танцува в ръцете му, задницата занася. Колата спира, фаровете докосват веригата, дори я изпъват върху решетката. Мерин отваря вратата, подава глава навън и повръща. Веднъж. И пак. Скапаният Иг! В момента Тери го мрази.

И към Лий не гори от любов — да юрне колата така. Със сигурност са спрели, но на част от Тери му се струва, че продължават да се движат, все още се хлъзгат настрани. Ако джойнтът му беше подръка, щеше да го метне през прозореца — мисълта да си го сложи в устата го отвращава, ще е все едно да преглътне жива хлебарка; само че той не знае къде го е дянал, явно вече не го държи. Пак докосва одрасканото си, нежно слепоочие и трепва.

Дъждът бавно барабани по предното стъкло. Само че не е дъжд — вече не. Просто водни капки, отбрулени от клоните горе. Преди няма и пет минути се изсипваше такъв порой, че падащите капки отскачаха от пътя, но, както е обичайно за летните гръмотевични бури, ветровете я издухаха толкова бързо, колкото и я довяха.

Лий слиза, заобикаля колата и се привежда към Мерин. Мърмори ѝ нещо, гласът му звучи спокойно, разумно. Какъвто и да е отговорът ѝ, той не му допада. Повтаря предложението си, и този път отговорът се чува, а тонът ѝ е недружелюбен:

— Не, Лий. Искам само да се прибера и да се преоблека в нещо сухо, и да остана сама.

Лий се изправя, отива до багажника, отваря го, вади нещо оттам. Спортен сак.

— Имам спортен екип. Фланелка. Долнище. Сухи са и са топли. Освен това не са оцапани с повръщано.

Тя благодари на Лий и слиза от колата навън, във влажната, пълна с насекоми, мокра и ветровита нощ, намята спортното сако на Тери на раменете си. Мерин посяга за сака, но Лий доста време не я пуска.