Джо Хил - Рога

— Де да знам… Щях да проверявам дали ще дават „Семейният тип“. Ами ти? Нещо да става из града?

Два часа по-късно бяха на наноса и приятел от гимназията, чието име Тери не си спомняше точно, му подаваше джойнт.

Бяха излезли уж да пийнат и да се обадят на старата тайфа, но там на наноса, по-далечко от огъня, Лий каза на Тери, че конгресменът обичал шоуто и искал някой път да се запознае с него. Тери го посрещна спокойно, вдигна бутилката си с бира за наздраве и каза да, непременно трябва да го направят тези дни. Помисли си, че е възможно Лий да уреди някак си нещата и не му се сърди за това. Лий е длъжен да си върши работата също като всеки друг, също като Тери. А работата на Лий е свързана с вършене на много добро — Тери знае за работата му с „Подслон за човечеството“, знае, че Лий всяко лято отделя време да работи с градски деца в бедно и неравностойно положение в лагера „Галилея“, рамо до рамо с Иг. Присъствието около Лий и Иг от години караше Тери да се чувства малко виновен. Той самият никога не бе искал да спасява света. Единственото, което някога е искал, е някой да му плаща за това да се заиграва с тромпета. Е, това, и може би едно маце купонджийка — не модел от Ел Ей, не някоя, дето се впряга за мобилния си телефон и за колата си. Просто готина и истинска, и да си пада малко мръсница в кревата. Някоя от Източното крайбрежие, с работнически джинси и да има няколко диска на Форинър. Сладката работа вече си я е уредил, тъй че е на половината път към щастието.

— Баси, к’во правим тука? — пита сега Тери, загледан в дъжда. — Мислех си, че ще приключваме с вечерта.

— Мислех, че ти си приключил преди пет минути — отвърна Лий. — Почти съм сигурен, че те чух да хъркаш. Нямам търпение да раздуя на хората как самият Тери Периш ми е олигавил цялата предна седалка. Сладураните ще се впечатлят! Това си е мойта собствена частичка ТВ история.

Тери си отваря устата, за да му го върне — тази година ще изкара повече от два милиона долара отчасти заради силата на върховната му дарба да затапва словесно другите умници — и открива, че няма какво да каже, че главата му е абсолютно празна. Вместо това показва на Лий Турно среден пръст.

— Мислиш ли, че Иг и Мерин са още в „Преизподнята“? — пита Тери. Мястото всеки миг ще изникне отдясно.

— Ще видим — отвръща Лий. — След малко сме там.

— Ти ебаваш ли се с мен? Изтрябвали са ни. Знам, че на тях ние не сме им изтрябвали. Тази вечер им е последната.

Лий поглежда Тери изненадано и любопитно с ъгълчето на здравото си око.

— Откъде знаеш? Тя ли ти каза?

— Какво да ми е казала?

— Че тя къса с него. Това им е последната вечер.

Твърдение, което мигом изкарва Тери от замаяното, безмозъчно състояние, стряскащо като да седнеш върху кабарче.

— За какво говориш, ебаси?

— Тя мисли, че са тръгнали сериозно твърде млади. Иска да се среща с други мъже.

Новината хвърля Тери в почуда, ужасява го, слисва го. Вдига разсеяно джойнта в шепата му към устните си, но се сеща, че не е запален.

— Ти наистина ли не знаеше? — пита Лий.

— Имах предвид само че им е последната вечер преди Иг да замине за Англия.

— О…

Тери се взира с празен поглед в дъжда, който плющи толкова силно, че чистачките не могат да му насмогнат — водата облива стъклата, все едно са в автомивка. Той не може да си представи Иг без Мерин, не може да си представи що за човек ще е това. Стъписан е от новината и затова му е нужно безкрайно време, преди да се сети за очевидния въпрос:

— Ти откъде знаеш всичко това?

— Тя говори с мен за това — отвръща Лий. — Тя се бои да не го нарани. Често ходех в Бостън това лято по работа за конгресмена, а тя също е там, и понякога се събираме и си говорим. Последния месец сигурно съм я виждал по-често от Иг.

Тери се заглежда в подводния свят, вижда червеникаво сияние да се приближава отдясно. Още малко, и ще стигнат.

— И ти защо искаш да минем сега оттук?

— Тя каза, че ще ми се обади, ако има нужда някой да я закара у дома — обяснява Лий. — И не се обади.

— Значи няма нужда от тебе тогава.

— Но тя може и да не се обади, ако е разстроена. Просто искам да огледам дали колата на Иг е още там или я няма. Паркингът е отпред. Дори няма нужда да отбиваме.

Тери не разбира Лий, не може да зацепи защо му е да минава оттам и да търси колата на Иг. Не може да си представи и че на Мерин ще ѝ се иска да е в компанията на някой от тях двамата, ако всичко е свършило зле.