Джо Хил - Рога

Наетият мерцедес на Тери беше единствената кола пред къщата.

Иг спря до него и спря мотора, но не бързаше да слиза, ослушваше се. Облак блещукащ прах го беше преследвал нагоре по хълма и се кълбеше около гремлина. Той се замисли за къщата и за горещия, приспиващ покой на ранния следобед. Може би Тери беше оставил колата и беше отишъл в болницата с родителите му. Това беше най-вероятно, само че Иг не го вярваше — знаеше, че той е там, вътре.

Не положи никакви усилия да не вдига шум. Всъщност, като слезе от колата, затръшна вратата ѝ, а после се поколеба, като оглеждаше къщата. Стори му се, че забеляза движение на втория етаж — Тери, който наднича иззад едно перде навън да види кой е дошъл. Но не забеляза никакви признаци на живи хора вътре.

Влезе. Телевизорът в стаята за телевизия не работеше, компютърът в майчиния му кабинет беше изключен. В кухнята неръждаемите уреди бръмчаха приглушено. Иг придърпа една табуретка, отвори вратата и яде направо от хладилника. Изпи половин кутия студено мляко на осем яки глътки и после зачака да му мине неизбежното главоболие от млечни продукти, остър пристъп на болка в рогата и временно причерняване пред очите. Когато главоболието му утихна и пак виждаше ясно, той откри поднос с „дяволски яйца“ — пълнени варени яйца с лют пипер, увито във фолио. Майка му сигурно ги беше направила за рождения ден на Вира, но на нея нямаше да са ѝ нужни. Иг предполагаше, че този следобед на Вира ѝ подават нещо питателно чрез тръбичка. Изяде ги всичките — тъпчеше ги в устата си с пръсти едно след друго. Беше сигурен, че са 666 пъти по-вкусни от онези, които си беше сложил да се варят у Глена.

Въртеше подноса в ръце като кормило и я облизваше, когато му се стори, че чува мърморещ мъжки глас някъде горе. Замря и се заослушва напрегнато. След малко пак чу гласа. Остави подноса в мивката и взе един кухненски нож от магнитната окачалка на стената — най-големият, който намери. Той се откъсна от окачалката с меко, мелодично звънтене на стомана, удряща се в стомана. Не му беше ясно какво смята да прави с него, само че с него в ръка му беше по-добре. След случилото се в апартамента му смяташе, че е грешка да ходи където и да било невъоръжен. Изкачи се по стълбите. Старата стая на брат му беше в далечния край на дългата галерия на втория етаж.

Иг се задържа с ножа на частично отворената врата. Няколко години по-рано я бяха префасонирали в стая за гости и сега тя беше също толкова хладно безлична като стая в хотел „Рамада“. Брат му спеше по гръб, закрил очи с длан. Той измънка отвратено и премлясна с устни. Погледът на Иг обходи нощната масичка и той видя кутийка бенадрил. Иг беше получил астма, а брат му беше алергичен към всичко: пчели, фъстъци, полени, котешки косми, Ню Хемпшир, анонимност. Мърморенето и мънкането беше от лекарството за алергия, което винаги вкарваше Тери в дълбок, но странно неспокоен сън. Той издаваше замислени тананикащи звуци, сякаш стигаше до печални, ала важни изводи.

Иг се промъкна до леглото и седна на нощната масичка с ножа в ръка. Без да чувства ни помен от разгорещеност или гняв, той си представи как го забива в гърдите на Тери. Можеше да си състави съвсем ясна представа за акта — как първо ще го притисне с коляно към леглото, ще напипа пространството между две ребра и ще забие ножа с две ръце, докато Тери се мъчи да дойде в съзнание.

Нямаше да убива Тери. Не можеше. Съмняваше се дали е способен да намушка смъртоносно Лий Турно, докато спи.

— Кийт Ричардс — произнесе Тери съвсем ясно и Иг така се изненада, че скочи леко на крака. — Обичам го това шибано шоу.

Иг се вгледа в него и зачака да вдигне ръце от очите си, да седне и да запримига с мътен поглед, но той не беше буден, само говореше насън. Говореше за Холивуд, за шибаната си работа, как се отърква около прочути рокзвезди, рейтингът му хвърчи нагоре, забива моделки. Вира беше в болницата, Иг беше изчезнал, а Тери сънуваше добрите времена в земята на „Оранжерията“. За миг дъхът му секна от омраза, дробовете му се мъчеха да поемат кислород. Тери без съмнение утре щеше да лети обратно за Западното крайбрежие — той мразеше тоя селяндурски град, никога не се задържаше и минута по-дълго от необходимото още преди смъртта на Мерин. Иг не виждаше причини да го остави да си тръгне оттук с всичките си пръсти. Тери беше напълно изключил и Иг можеше да хване десницата му — ръката, с която свиреше на тромпет, и да му резне пръстите с един замах, всичките, преди да се е събудил. Щом Иг бе изгубил голямата си любов, и Тери щеше да се оправи някак без своята. Можеше да се научи да свири на шибаното казу.